Определение № 60741 от 01.11.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1950/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. А. Х. против решение № 260028 от 03.02.2021 г., постановено по гр. д. № 932 по описа за 2020 г. на Хасковския окръжен съд. С това решение е потвърдено решение № 260037 от 27.08.2020 г. по гр. д. № 3861 по описа за 2019 г. на Хасковския районен съд, 9-ти състав, с което е отхвърлен предявеният от М. А. Х. срещу Териториалното поделение на НАП – [населено място] иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР за признаване за установено по отношение на ответника, че М. А. Х. е полагал труд при пълен работен ден на длъжността „тракторист“, а впоследствие и като „шофьор“ в ДАП – Хасково в периодите: от 01.01.1973 г. до 10.09.1973 г.; от 20.11.1975 г. до 31.12.1975 г.; от 30.06.1976 г. до 01.10.1976 г.; от 01.01.1978 г. до 31.12.1978 г.; от 20.11.1985 г. до 31.12.1985 г.; от 01.06.1989 г. до 09.08.1989 г.

Касаторът М. А. Х. счита, че решението на Хасковския окръжен съд е необосновано, противоречи на материалния закон и е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила. Ето защо моли да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявеният против Териториалното поделение на НАП – [населено място] иск с правно основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР да бъде уважен. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие на обжалваното решение с практиката на Върховния съд и на Върховния касационен съд по два въпроса:

1. Издаденото удостоверение № АС-6209/29.11.2010 г. от РУ „СО“- [населено място] представлява ли начало на писмено доказателство и попада ли в хипотезата на Тълкувателно решение № 59/01.06.1962 г. по гр. д. № 54/1962 г. на ОСГК на ВС, което не е загубило сила, с което е въведено изискването за допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов стаж само при наличност на писмени доказателства, които установяват вероятността на последния, тъй като удостоверението е издадено от държавен орган въз основа на предадените за съхранение при него ведомости на предприятието, в което е работил М. А. Х. и то доказва вероятността за полагане на труд при този работодател?

2. Следва ли при постановяване на решението съдът да преценява всички представени по делото доказателства по свое убеждение?

Ответникът Териториалното поделение на НАП – [населено място] не взема становище.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:

М. А. Х. е посочил в исковата си молба, че е работил в ДАП Хасково през исковите периоди, но Териториалното поделение на Националния осигурителен институт-Хасково не признава трудовия му стаж за тези периоди поради липса на данни в архива. Поискал е посредством разпит на двама свидетели да установи този трудов стаж. Ищецът е представил към исковата си молба удостоверение от ТП на НОИ АС-6209 от 29.11.2010 г. Според това удостоверение ДАП не е предало разплащателни ведомости за месец 7.09.1976 г., м.7.9.1979 г., за 1977 и 1978 г. има предадени документи само на обединени автогари, а за месец 4-6, 10-12 1979 г., 1980 г.-1985 г, м.6-12.1989 г. липсват данни за лицето.

В отговора на исковата молба ответното териториално поделение е заявило становище, че искът е недопустим, тъй като липсва удостоверение по чл.5 от Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, а установяването на стажа посредством свидетелски показания е недопустимо, тъй като нито един от представените от ищеца документи не представлява изискуемото според чл.6, ал.1 от Закона начало на писмено доказателство.

Хасковският районен съд е приел, че удостоверението от ТП на НОИ АС-6209 от 29.11.2010 г. представлява удостоверение по смисъла на чл.5, ал.2 от ЗУТОССР за липсата на писмени данни за претендирания стаж, поради което искът е допустим. Представените документи обаче не са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа, поради което този стаж не може да се установява посредством свидетелски показания съгласно чл.6 от ЗУТОССР. Ето защо е отхвърлил предявения иск като недоказан.

Хасковският окръжен съд се е съгласил с извода на първоинстанционния съд, че удостоверение №АС-6209/29.11.2010 г. няма характер на документ по смисъла на чл. 6 от ЗУТОСССР, на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите на този съд и е потвърдил неговото решение.

При тези мотиви на възивния съд от решаващо значение за изхода на спора е даденото разрешение на първия въпрос на касатора относно това дали удостоверение №АС-6209/29.11.2010 г. представлява начало на писмено доказателство по смисъла на чл.6 от ЗУТОССР, което позволява стажът да се установява посредством свидетелски показания. Както са приели съдилищата, това удостоверение представлява документ, установяващ липсата на писмени данни за претендирания трудов стаж, който е процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.5 от ЗУТОССР. Документът по чл.6 от същия закон има друго значение-на начало на писмено доказателство, което установява вероятността на трудовия стаж и позволява да се допуснат свидетелски показания за пълното доказване на това обстоятелство. При действието на чл.4, ал.1/доп., ДВ, бр. 21 от 1989 г./ от Указ № 527 от 23.12.1961 г. за установяване на трудов стаж по съдебен ред/отм./ писмените доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж е следвало да изхождат от учреждението, предприятието, ТКЗС или организацията, където е работил ищецът, или от друго държавно учреждение, предприятие, ТКЗС или организация. Съгласно ал.2 на чл.4 от Указа документите е следвало да бъдат съставени въз основа на книжа, ведомости и пр., водени в същото учреждение, предприятие, ТКЗС или организация по време на полагане на трудовия стаж. Практиката на Върховния съд по приложението на тези разпоредби се съдържа в т.9 на ППВС № 8 от 26.VI.1963 г. и т.1 на ТР № 59 от 1.VI.1962 г. по гр. д. № 54/62 г. В сега действащата разпоредба на чл.6, ал.1 от ЗУТОССР писмените доказателства, които установяват вероятността на трудовия/осигурителния стаж трябва да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане на стажа. Следователно възможността документите да изхождат от друго предприятие или учреждение е отпаднала. Законодателят е предвидил допустимост на свидетелски показания по делата за установяване на трудов/осигурителен стаж при две кумулативно дадени предпоставки: първо, документите да са издадени от работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, второ, да са издадени по време на полагане на стажа. В този смисъл е и практиката на ВКС, съдържаща се в решение № 401 от 22.02.2016 г. по гр. д. № 228/2015 г., ІV ГО на ВКС. В случая удостоверението, на което се позовава касаторът, не изхожда от работодателя-ДАП Хасково и не издадено по време на полагане на стажа. Ето защо не може да послужи като начало на писмено доказателство, водещо до допустимост на свидетелските показания. Достигайки до този извод, въззивният съд е дал разрешение на въпроса на касатора, което съответства на цитираната практика на ВКС, поради което по този въпрос касационно обжалване не следва да се допуска.

След като въззивният съд не е могъл да основе решението си на недопустими свидетелски показания, няма други доказателства, установяващи безспорно претендирания трудов стаж, които да бъдат обсъждани. Затова не може да се приеме, че въззивният съд е пропуснал да вземе предвид събрани по делото доказателства, поради което разрешението и по втория въпрос на касатора не противоречи на практиката на ВКС.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че касационно обжалване на решението на Хасковския окръжен съд не следва да се допуска..

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение