Определение от 04.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10782/2025 г.

Производството е по реда на чл. 185 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на С. Т. С., лично и в качеството си на представител на „Автолегион“ ООД и на Сдружение „Българска Автоинструкторска колегия“, на К. И. И. и на Д. Д. С.. Жалбоподатерите предендират отмяна на Наредба № 37 от 02.08.2002 г. за условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за тяхното обучение (Наредбата), издадена от министъра на транспорта и съобщенията, обн., ДВ, бр. 82 от 27.08.2002 г., в сила от 27.08.2002 г., последно изм. и доп., бр. 77 от 10.09.2024 г., в сила от 12.12.2024 г., алтернативно – за отмяна на определени текстове от нея. Жалбоподателите обосновават правния си интерес от оспорване със следните обстоятелства: За Д. С. се сочи, че е автоинструктор, провеждащ теоретично обучение по безопасност на движението по пътищата, както и практически курсове по управление на автомобил. Посочено е, че изпълнявайки характерните за длъжността й професионални задължения, нейни лични данни стават обект на обработка от Информационната система, въведена с Наредбата, а жалбоподателката е контролирана чрез GPS система, наложена от Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, чрез противоправното й овластяване от същата наредба. За С. С. се сочи, че е инструктор и ръководител на учебна дейност в представляваното от него „Автолегион“ ООД, както и председател на Сдружение „Българска автоинструкторска колегия“. Посочено е, че предметът на дейност на жалбоподателите - юридически лица е пряко свързан с подготовката на водачи на моторни превозни средства и защита на професионалните права и интереси на автоинструкторите. Изложено е също, че С. С. и Д. С. са съдружници в „Автолегион“ ООД. Неоправданата и прекомерна административна тежест, която Наредбата им възлага с текстовете, въвеждащи задължително ангажиране на технически съдружник, чиято длъжност не може да бъде съвместявана с друга в една и съща автошкола, засяга конституционното им право на свободна стопанска инициатива и правото им на мирно ползване на притежания по смисъла на чл.1 от Протокол № 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. За К. И. се сочи, че е автоинструктор и собственик на „К. И.“ ЕООД, управляващо автошкола. Аргументите, свързани със събирането и обработката на лични данни и с GPS контрола, свързани с жалбоподателите Д. С. и С. С., са относими и към него. Поради възрастта му ([възраст]) той има сравнително ниски дигитални умения. Ето защо неправомерно въведената с Наредбата информационна система създава за него практически ненужни дискриминационни затруднения, които не са оправдани от легитимна цел, кореспондираща с обществен интерес. При така установеното, Върховният административен съд, Седмо отделение, като взе предвид, че възходящ роднина по права линия от първа степен на докладчика по настоящото дело, е инструктор по практика за категория „В“, намира, че е налице основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 6 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) относно докладчика по делото, тъй като участието му в настоящето съдебно производство би могло да породи у страните основателни съмнения в неговото безпристрастие. Делото следва да бъде докладвано на и.ф. председател на Върховния административен съд и председател на Първа колегия, за определяне на друг докладчик, за разглеждането му. По изложените съображения на основание чл. 22, ал. 1, т. 6 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение