Определение № 109 от 12.03.2018 г. на ВКС по т. д. № 2899/2015 г.

В срока по чл.248 ал.1 ГПК са постъпили молби от Р. О. и Г. В. Д., чрез процесуалните им пълномощници, за допълване на решение № 71/18.12.2017 г. по търг.дело № 2899/2015 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО в частта относно разноските, по които съдът е пропуснал да се произнесе. След размяна на книжата са постъпили насрещни становища за основателност на молбите по чл.248 ГПК. За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, Търговска колегия, второ отделение съобрази следното: При липсата на спор между страните относно размера на сторените от тях разноски и в съответствие с данните по делото се установява, че за трите съдебни инстанции касаторът Р. О. е направил съдебно-деловодни разноски в общ размер от 10 930 лв., а ответникът по касация Г. В. Д. е сторил разноски, възлизащи на 13 350 лв. При съобразяване разпоредбите на чл.78 ал.1 и ал.3 ГПК – съразмерно с уважената, респ. отхвърлена част от иска, на касатора следва да бъдат присъдени 5 900.82 лв., а на ответника по касация – 6 142.69 лв. Последният е помолил присъждането на разноските да се извърши при условията на компенсация, което искане съдът намира за основателно. Предвид изложеното и доколкото с решението от 18.12.2017 г. съдът не се е произнесъл относно дължимите по делото разноски с оглед окончателното разрешаване на спора, то молбите следва да бъдат уважени, като Р. О. бъде осъден да заплати на Г. В. Д. сумата 241.87 лв. – по компенсация, след отмяна на въззивното решение в частта за разноските. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение