Определение № 53 от 02.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1655/2010 г.

Производството е по чл.248, ал.1, във връзка с чл.290 ГПК. С решение №337/27.9.2011 г. по гр.д.№1655/2010 г. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., е оставил в сила въззивно решение от 25.5.2010 г. по гр.д.№1737/2010 г. по описа на Софийския градски съд, г.о., ІV-В въззивен състав. С молба, вх.№8611/05.10.2011 г., подадена от адв. А. С. – процесуален представител на ответницата по касация В. А. К. от [населено място], е поискано допълване на решението по отмяната относно разноските, като се иска присъждане на сумата 500 лева, които съдът не е присъдил с оглед изхода на делото. Ответникът по молбата по чл.248 ГПК – 144 С.О. “Н. б.” - С., посредством процесуалния си представител – адв.М., е депозирал отговор, с който оспорва искането и твърди, че съгласно чл.80 ГПК молбата не следва да се уважава, тъй като не е представен списък на разноските. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., след като разгледа молбата за присъждане на разноски за касационното производство по чл.248, ал.1 ГПК, както и отговора на ответника по молбата намира, че същата е процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок от постановяване на решението по чл.290 ГПК.. Разгледана по същество тя е и основателна. В съдебното заседание пред ВКС, проведено на 19.9.2011 г. процесуалният представител на молителката в настоящото производство – ответница по касация, изрично е заявила претенция за присъждане на направени за касационното производство разноски. От представения договор за правна помощ – серия А, № *****, е видно, че В. К. е заплатила на адв. А. С. възнаграждение за правна защита и съдействие в размер на 500 лева. Ето защо е налице основанието по чл.248, ал.1, във връзка чл.290 ГПК, поради което решение №337/27.9.2011 г. по гр.д.№1655/2010 г. следва да се допълни, като 144 С.О.У. “Н. б.” - С. следва да бъде осъдено да заплати на В. А. К. направените от последната разноски за касационно производство в размер на 500 лева. Неоснователен е доводът на ответника по молбата за липса на списък на разноските. Непредставянето на списък за разноските е основание за недопускане на изменението на решението само в случай, че се иска изменение за разноските. В процесния случай съдът изобщо не се произнесъл по искането за разноски, поради което е налице основанието по чл.248, ал.1, предложение първо ГПК за допълване на решението на ВКС. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.,