Определение № 2357 от 31.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2993/2023 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от „Г. – КАВАЦИТЕ“ ЕООД, чрез адвокат М. А., срещу определение №1326/30.05.2023г. постановено по г.д.№1956/2023г. на Върховен касационен съд. Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. Излага, че за него е налице правен интерес от подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като същото е постановено по отношение на недееспособна страна, поради обявяването ѝ в несъстоятелност преди образуване на производството. Сочи, че влязлото в сила осъдително решение нарушава правата на кредиторите на несъстоятелната ищца, доколкото единствено нейният синдик е можел да се разпорежда с правата, включително и за получаване на дължимата по решението сума. Излага още, че в конкретния случай, при образуване на изпълнително производство въз основа на издаден по влязлото в сила решение изпълнителен лист, присъдената сума ще бъде заплатена по сметка на процесуалния представител на ищцата, а не по сметка на синдика, което ще наложи нейното повторно заплащане от молителя. Сочи още, че по време на висящия процес за него е била налице обективна невъзможност да узнае за посочените факти. По същество претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Препис от жалбата не се връчва на насрещната страна. Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение е оставена без разглеждане молбата на „Г. – КАВАЦИТЕ“ ЕООД за отмяна на влязлото в сила решение №428/28.03.2022г. по г.д.№3079/2021г. на Софийски Апелативен съд, с което е потвърдено решение №264066/18.06.2021г. по г.д.№14723/2018г. на Софийски градски съд. За да постанови този резултат, съставът на ВКС е приел, че молбата не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК и е подадена при липса на правен интерес, поради което е недопустима. Посочил, че решението, с което Арбитражният съд на Московска област е обявил в несъстоятелност и е открил процедура за продажба на имуществото на Л. А. М., ищец по уважения с влязлото в сила решение иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за сумата 13 590 евро, не е сред предвидените по чл. 303, ал. 1 и по чл. 304, ал. 1 ГПК основания за отмяна на влезли в сила решения. Допълнително изложил, че молителят няма правен интерес да се позовава на нарушение на чуждите процесуални права по приключилото дело, обезпечаващи не неговата, а тази на насрещната страна процесуална дееспособност. Определението е правилно. Правен интерес да иска отмяна на влязло в сила решение има единствено страната, която твърди, че не е била надлежно представлявана в или е било нарушено правото й на участие – в конкретния случай ищцата по делото Л. А. М.. Съобразно трайно установената практика на ВКС по приложение на разпоредбата на чл. 26, ал.2 ГПК никой не може да предявява пред съд чужди права от свое име, освен в изрично предвидените от закона случаи на процесуална субституция, каквато в случая не е налице. Правен интерес за молителя не може да бъде изведен и от твърдението му, че са нарушени правата на кредиторите в производството по несъстоятелност на насрещната страна в производството, доколкото самият той не твърди да има това качество. Изложените твърдения за наличието на неяснота за молителя на кого следва да плати – лично на ищцата или на нейния синдик не попадат в приложното поле на чл.303 от ГПК и също не могат да обосноват интерес от отмяна на влязлото в сила решение, доколкото са свързани с неговите последици и касаят изпълнението му. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на подадената по реда на чл.303 от ГПК молба е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение