Определение № 206 от 04.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1246/2015 г.

Подадена е молба /вх. № 7886 от 05.08.2016 г./ от [фирма], [населено място]-ответник по касация за изменение на постановеното по настоящото дело определение № 596 от 18.07.2016 г. в частта относно разноските, като в полза на дружеството бъде присъдена сумата 2 270 лв. – адвокатско възнаграждение, за чието заплащане дружеството представя платежно нареждане от 11.05.2015г. от „Р.” и банково извлечение от сметката на процесуалния си пълномощник адвокат Р. П.. Ответникът по молбата – [фирма], [населено място] – не заявява становище по същата. Съдът, като взе предвид данните по делото, приема следното: Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество – е неоснователна. Настоящият състав намира, че направеното от ответника по касация в депозирания на 01.04.2015 г. писмен отговор искане за присъждане на разноски не може да бъде уважено, тъй като доказателствата за извършването на такива са представени несвоевременно. Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие от 30.03.2015 г., от който е видно, че в полза на адвокат Р. П. е уговорено възнаграждение в размер на сумата 2 270 лв., платимо по конкретно посочена банкова сметка. С отговора, обаче, не са ангажирани доказателства за плащане на възнаграждението. Такива са представени едва с молбата по чл. 248 ГПК, т. е. след приключване на производството по чл. 288 ГПК. Поради това същите не могат да бъдат взети предвид и да обосноват изменение на определението в частта относно разноските. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение