Определение № 2704 от 28.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 709/2025 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. С. Х. срещу въззивно решение № 344 /26.11.2024 г. по в.гр.д. № 422 /2024 г. на Сливенския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 510 /11.06.2024 г. по гр.д. № 4789/2023 г. на Сливенския районен съд в частите относно предоставянето на упражняването на родителските права след развод, определянето на местоживеенето на децата, определянето на режим на лични контакти и издръжката на децата и вместо това въззивният съд е предоставил на майката С. Е. Е.- Х. упражняването на родителските права спрямо двете малолетни деца на страните - С. П. Х. и Б. П. Х., определил е местоживеенето на децата при майката, определил е режим на лични контакти на децата с бащата П. С. Х. и е осъдил бащата да заплаща на малолетните си деца чрез тяхната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 350 лв. за детето С. и 300 лв. за детето Б.. Ответникът по касационната жалба С. Е. Е.- Х. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано решение по въззивно дело, за което не е предвидено ограничение за касационно обжалване, жалбата е подадена в срок от страна по делото, която има право и интерес да обжалва и е редовна. По наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Касационният жалбоподател П. С. Х. навежда множество доводи за неправилност на въззивното решение: Въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства за релевантните за спора обстоятелства и като последица от това не е съобразил всички обстоятелства, които имат значение при решаването на въпроса за упражняването на родителските права, не е съобразил всички критерии, предвидени в закона и съдебната практика, от които следва да се ръководи съдът при решаването на въпроса на кой от родителите следва да се предостави упражняването н родителските права, които са намерили обобщен израз в ППВС 1 /12.11.1974 г. Въпреки, че се е позовал на това постановление, въззивният съд е игнорирал голяма част от фактите, които са относими към възпитателните качества и моралния облик на родителите, полаганите от тях грижи и желанието им да отглеждат и възпитават децата си. При преценката на родителските качества на двамата съдът е приложил различен подход, като е неглижирал събраните доказателства, които не са в подкрепа на положителните качества на майката. Съдът не е съпоставил двамата родители по всеки един от критериите. Наведени са конкретни доводи за значението на отделни събрани доказателства, за които се твърди, че не са обсъдени или не са преценени правилно от въззивния съд. Между тях е доводът, че въззивният съд не е отразил в решението си нито ред от думите на изслушаното и в двете съдебни инстанции дете С., на 13 г.. Вместо да бъде обсъдено казаното от нея (то не е отразено изобщо) въззивният съд се е задоволил да отрази становището на социалния работник, което не е професионално, поради липса на образователен ценз и е базирано единствено на няколкоминутно наблюдение на детето. Като не е обсъдил казаното от детето С. и не го е съпоставил с останалия събран доказателствен материал, въззивният съд е постановил неправилно решение. Касационно обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за проверка на неговата очевидна неправилност, на която касационният жалбоподател се позовава във връзка с довода, че въззивният съд не е отразил в решението си нито ред от думите на изслушаното и в двете съдебни инстанции дете С. и не е съпоставил казаното от детето с останалия събран доказателствен материал и така всъщност е нарушил задълженията си, предвидени в разпоредбите на чл.59, ал.6 СК и чл.15, ал.1 от ЗЗакр.Д, въпреки задължението си да следи служебно за защита на интересите на децата, предвидено в правилото на чл.59,ал.4 СК. Воден от изложеното съдът