Определение № 10333 от 24.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9972/2025 г.

Производството е по реда на чл. 200, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Г. Д., чрез адв. Георгиева срещу определение № 7183/29.08.2025 г., постановено по адм. дело № 1273/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. Излагат се доводи за неправилност на оспореното определение. Сочи, че административният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 45, пар. 4 от Регламент № (ЕО) 987/2009. Иска обжалваното определение и потвърдения с него изричен отказ на административният орган да бъдат отменени като преписката се върне на органа за произнасяне по същество, респективно да бъде препратена по компетентност на съответния орган в Испания Ответникът – Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково, в срока по чл. 232 от АПК, не е изразил становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, след като извърши служебно проверка на атакуваното определение и съобрази наведените в частната жалба доводи, приема за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 230 от АПК и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на оспорване в първоинстанционното производство е разпореждане [номер]/2144-26-35 от 14.05.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково, с което Заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) с вх. №2113-26-2320/16.11.2023 г. на Д. Г. Д. е оставено без разглеждане и производството по него е прекратено. Пенсионният орган е приел, че в случая е реализирана хипотезата на чл. 27, ал. 1, т. 6 от АПК – наличие на специални изисквания, установени със закон. Такова изискване представлявала разпоредбата на чл. 45, пар. 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009 за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004. Неизпълнението й водело до недопустимост на подаденото от лицето искане, поради което то следвало да се остави без разглеждане, а производството да се прекрати. Административен съд – Хасково е приел, че доколкото по казуса релевантен е въпросът за държавата, в която жалбоподателят следва да подаде заявление за отпускане на ЛПОСВ, приложима е именно разпоредбата на чл. 45, пар. 4 от Регламент № 987/2009, поради което заявлението се подава пред компетентните испански власти. Посочил е, че в разглежданата фактическа хипотеза лицето трябва да подаде искане пред институцията на държавата членка, чието законодателство е било приложимо към датата на настъпване на осигурителното събитие, и която се явява институцията по мястото на пребиваване, т.е. Испания като не съществува възможност за препращане на заявлението съгласно чл. 45, пар. 4 от Регламент № 987/2009. По тези съображения съдът е отхвърлил жалбата на Д. Д. срещу разпореждане [номер]/2144-26-35 от 14.05.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково. Определението е правилно. Отношенията, касаещи социалната сигурност и ползването на социални права и правото на пенсия се уреждат от Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 г., в съответствие с Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 г. за установяване на процедура по прилагане на Регламент № 883/2004 г. Тези регламенти координират системите за социална сигурност на държавите членки, като гарантират ползването на социални права от лицата, когато са работили и/или живеели в повече от една държава — членка. Безспорно е, че Д. Д. е упражнявал трудова дейност на територията на различни държави членки на Европейския съюз, с оглед на което при преценка на правото му на пенсия за него са приложими правилата за координация за схемите за социална сигурност. В тази връзка Административен съд – Хасково правилно е възприел и коментирал, че към дата на подаване на заявлението Д. Д. работи и живее в Испания. От данните по делото се установява, че през продължителни периоди от време от 2015 г. до 2025 г. Д. е упражнявал трудова дейност в Испания, вкл. е получавал обезщетения за безработица в тази страна като е пребивавал там през по- голямата част от всяка година от 2015 г. насам – ежегодно в рамките от около 6 до около 12 месеца. Позовал се е и на формуляри E 205 ES, E 210 ES, изпратени от компетентните испански власти и получени от НОИ в България, видно от които Д. има осигурителни периоди в Испания за времето от 06.03.2015 г. до 06.09.2019 г. Съгласно посочените формуляри, заявителят е регистриран и пребивава в Испания, поради което всички процедури, свързани с каквато и да е пенсия, следва да се извършват в Испания. Не е спорно и че при подаване на Заявление за отпускане на ЛПОСВ с вх. № 2113-26-2320/16.11.2023 г. Д. е пребивавал в Испания, по причина „заетост“ (справка за задгранични пътувания № УРИ 272000-12447/25.06.2025 г. от МВР- Хасково). От съществено значение по делото е именно въпросът относно държавата на местопребиваване на лицето. Разпоредбата на чл. 45, пар. 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009, вменява на заинтересованото лице задължение за подаване на заявление за пенсия в институцията на държавата, в която пребивава или алтернативно - в институцията на държава, чието законодателство последно е било приложимо към заинтересованото лице. Съгласно чл. 11, пар. 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 „място на пребиваване“ означава мястото, където лицето обичайно пребивава, като при определяне на този критерии следва да се направи цялостна оценка на всички факти, включително продължителността на пребиваване в съответната държава, жилищно положение, естеството и стабилността на професионалната дейност, мястото, където лицето обикновено упражнява дейността си, социални връзки и др. (дело С-447/17 (Balandin), дело С-394/13 на СЕС). Понятието не е обвързано с един единствен критерий като адрес по лична карта или регистрация, важно е да се направи цялостна оценка на множество обстоятелства. В този смисъл, настоящият съдебен състав споделя тълкуването на употребения в нормата термин „пребиваване“, възприетo от първоинстанционния съд, който надлежно е събрал и аргументирано е обсъдил относимите за правилното решаване на спора писмени доказателства. Следва да се отбележи, че неправилно първоинстанционният съд приема, че мястото на пребиваване на лицето се определя към датата на настъпване на осигурителното събитие. Напротив, релевантния период, към който се преценява "пребиваването" на лицето в случая е именно времето на последната доходоносна дейност (Решение № 13999/12.11.2020 г. по адм. дело № 8021/2020 г., ВАС, VI отд.). Соченото обстоятелство, обаче, не променя крайния извод за законосъобразност на оспорения съдебен акт. В конкретния случай към датата на подаване на заявлението кандидатът е работил и живял в Испания, като е останал там и след това – до 17.02.2025 г., а след посочената дата е получавал и обезщетение за безработица. Д. Д. има осигурителен период в България, но е с последен завършен осигурителен период в Испания. Постоянно пребиваващ е в тази държава от 06.03.2015 г. най- малко до 17.02.2025 г. Тези данни се подкрепят и от постъпилия от осигурителната институция в Гранада, Испания Структуриран електронен документ (СЕД) Р 6000, в който се посочва, че лицето пребивава (и работи) в Испания. С оглед изложеното, за да получи обезщетение по смисъла на чл. 3 т. 1 б. г от Регламент (ЕО) № 883/2004, лицето трябва да подаде искане пред институцията на държавата членка, чието законодателство е било приложимо към датата на извършваната дейност и която се явява институцията по мястото на пребиваване, т.е Испания. Не се споделят и възраженията, изложени в частната жалба, че Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково не е следвало да прекратява производството поради недопустимост, а е трябвало да изпрати заявлението в Испания. Съгласно чл. 27, ал. 2 от АПК, административният орган проверява предпоставките за допустимостта на искането и за участието на заинтересованите граждани или организации в производството по издаването на индивидуалния административен акт. В т. 6 от цитираната разпоредба е предвидено условието за наличие на други специални изисквания, установени със закон. Именно такова изискване се явява нормата на чл. 45, пар. 4, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 987/200, която е приложима в настоящия случай. Основно правило за подаване на заявлението за пенсия, в хипотезата на Регламент (ЕО) № 987/2009 и Регламент (ЕО) № 883/2004, е то да се подава в институцията на държавата по местопребиваването на лицето. Действително съгласно, чл. 45, пар. 4, изр. 2 от Регламент (ЕО) № 987/2009, когато съответното лице никога не се е подчинявало на законодателството, прилагано от институцията по мястото на пребиваване, тази институция препраща искането до институцията на последната държава- членка, чието законодателство е било приложимо. В случая обаче мястото на пребиваване безспорно е установено, поради което не следва отклонение от основното правило. Изключението по изр. 2 на чл. 45, пар. 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009 е допустимо единствено в хипотезата, когато лицето, претендиращо обезщетение, никога не се е подчинявало на законодателството на държавата в която живее, каквито обстоятелства с оглед фактите по казуса не са налице. В допълнение, видно от приложената административна преписка, от момента на подаване на първото заявление за ЛПОСВ от Д. Д. през 2019 г., до приключване на административното производство с разпореждане [номер]/2144-26-35 от 14.05.2025 г. на Ръководителя на „Пенсионното осигуряване“ в ТП на НОИ – Хасково, компетентните органи в България и Испания са били в непрекъсната комуникация и са обменяли документи и информация по казуса. Следователно от страна на административния орган е изпълнено задължението, вменено с чл. 45, пар. 4 във вр. с чл. 47 от Регламент (ЕО) № 987/200 институцията, към която е подаден искът (contact institution), без забавяне да изпрати исковете и всички налични документи на всички заинтересовани институции, така че те да започнат разследване едновременно (С-134/18 (Vester) на СЕС). Компетентните органи са действали координирано в изпълнение на правилата, целящи защита правата на лицата при пресичащи се национални режими. Именно в резултат на сочения обмен на информация и с оглед установеното местопребиваване, от органите в Испания е посочено, че заявлението следва да се подаде директно пред тях. В този смисъл изводите на административния орган и съда, че не съществува възможност за препращане на заявлението съгласно чл. 45, пар. 4 от Регламент (ЕО) № 987/2009, са правилни. По изложените съображения, оспореното определение следва да се остави в сила. Така мотивиран и на основание чл. 201 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,