Решение № 58 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 124/2009 г.

Решение № 58 от 22.04.2010 г. на ВКС по гр. д. № 124/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 290 ГПК. Върховният касационен съд тричленен състав на 4-то гр. отд. по настоящото гр. д. № 124/2009 г. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Ямболския окръжен съд от 23.03.2008 г. по гр. д. № 330/2008 г. с което е обезсилено решението на Ямболския районен съд от от 7.05.2008 г. по гр. д. № 688/2007 г. и е прекратил производството по делото. В полза на Н. В. Ш. лично и като баща и законен представител на малолетното си дете П. Н. Ш. присъдил направените по делото разноски в размер на 800 лева. Като основание за допустимост в определение № 1132 от 19.08.2009 г. ВКС е посочил чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК /с оглед ТР № 1/2009 г., че само тълкувателните решения, решенията на Пленума на ВС и решенията по чл. 290 ГПК - нов - са основания за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, а решенията на отделните състави на ВС и на ВКС, както и тези на другите съдилища в страната - са по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/. посочил е и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, но настоящият състав ще разгледа делото като приеме, че основанието за допустимост е чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В касационната жалба се твърди, че решението на Ямболския окръжен съд било неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон - отменителни основания по чл. 293, ал. 2 ГПК Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация, на въззивното решение прие следното: Оплакванията за неправилност на решението поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила, са неоснователни. Фактическата обстановка по делото е била правилно възприета и оценена. На 25.04.2007 г. пред Ямболския районен съд постъпила искова молба от Д. А. С. представляван от адвокат Ж. А., с която предявявал искове за заплащане на сумата 5000 лева - главница на основание чл. 79 ЗЗД и за сумата 2 000 лева - неустойка за неизпълнение на договорно задължение, на правно основание чл. 92 ЗЗД. Ответник по предявените искове била М. И. Ш. от [населено място] с ЕГН [ЕГН ]. Районният съд образувал гр. д. № 688/2007 г. и насрочил разглеждането му в открито съдебна заседание за 3.07.2007 г., 9.00 часа, за когато изпратил на ответницата препис от исковата молба и от приложените писмени доказателства. Съдебните книжа били върнати в цялост, а върху призовката длъжностното лице отбелязало, че по сведение на Н. В. Ш. лицето било починало на 23.03.2007 г. - т. е. преди подаване на исковата молба. Исковата молба била оставена без движение до представяне удостоверение за смъртта и наследниците и след като пристигнало от [община] на 29.05.2007 г. районният съд констатирал, че действително М. И. Ш. била починала на 132.03.2007 г. и че като свои преки наследници оставила съпругът си Н. В. Ш. и малолетната си дъщеря П. Н. Ш. По молба на адвокат Ж. А. в качеството й на процесуален представител на ищеца Д. А., която носела дата 30.05.2007 г., районният съд на основание чл. 120 ГПК /отм./ на мястото на починалата М. Ш., конституирал като страна-ответник нейният съпруг Н. В. Ш. и малолетната дъщеря П. Н. Ш. След това, на 12 юни 2007 г. новоконституираните страни получили нови призовки и преписи от исковата молба. Тогава Н. В. упълномощили адвокат за процесуална представяне по делото и на 7.05.2008 г. Ямболският районен съд се произнесъл с решение. С него осъдил ответниците Ш. да заплатят на ищеца исковите суми. По жалба на ответниците Ямболският окръжен съд с решение от 23.09.2008 г. по гр. д. № 330/2008 г. обезсилил решението на Ямболския районен съд и прекратил производството по делото. Приел, че то е недопустимо, защото не е съществувала надлежна страна-ответник, тогава когато е била подадена исковата молба. Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване, за да се отговори на поставения въпрос: допустимо ли е съдебно производство ако преди постъпване на исковата молба в съда, страната-ответник е била починала и допустимо ли е в този случай да се конституират като правоприемници в процеса нейните наследници по закон? В тази насока са цитирани две решения на ВКС - Р № 1640 от 6.11.1998 г. по гр. д. № 1070/97 г. ВС, 4 г. о. и Р № 1211 от 6.07.1998 г. по гр. д. № 1139/97 г. за противоречива практика. Настоящият състав на ВКС приема, че решението на Ямболския окръжен съд е правилно постановен съдебен акт и че не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до неговата отмяна. Правилно въззивният съд е приел, че производството в този случай е било недопустимо, защото: В съдебния исков процес субектите са съдът и страните, а в исковия процес страни са ищецът и ответникът. Съгласно чл. 15 ГПК /отм./ страна в процеса е лицето от чието име или срещу което се търси защита. По действащият ГПК в чл. 26 е посочено, че страна по граждански дела са лицата от чието име и срещу които се води делото и това са главните страни без които процесът не може да възникне и да се развие. Качеството на страна се придобива различно и в случая е съществено дали чрез правоприемство ответниците Н. Ш. - лично и като баща и законен представител на малолетната си дъщеря П. Н. Ш. - са придобили това качество: главна страна. Ямболският окръжен съд правилно е приел, че не са го придобили. Съгласно чл. 120 ГПК /отм./ и действащата и в момента разпоредба на чл. 227 ГПК - нов - правоприемство на физическо или юридическо лице настъпва само по висящо производство и това означава, че може само тогава, когато и двете страни са притежавали процесуална правоспособност, можели са да извършват валидни процесуални действия - процесуална дееспособност - и след това са починали или прекратени /за юридическите лица/. Тогава съдът спира производството и дава 6-месечен срок на ищеца /ако е починал ответника/ да посочи правоприемниците му или ако е починал ищецът - сам взема мерки за издирването им - чл. 229 и чл. 230 ГПК. Но преди това, без наследниците да се получили преписи от исковата молба или да се предприели каквито и да са процесуални действия, е недопустимо да се прилага чл. 120 ГПК /отм./ или чл. 227 ГПК - нов. Текстът на чл. 227 ГПК предвижда "продължаване на производството", а не поставяне "начало на производството. "И тъй като за процесуалните действия на страните съдът следи служебно съгласно чл. 101 ГПК - действащ или чл. 25 ГПК - отм., Ямболският окръжен съд е обезсилил решението на Ямболския районен съд и е прекратил производството по делото. Върховният касационен съд приема, че при наличието на противоречиви решения - дали ако наследниците на починалия ответник вече са получили преписи от исковата молба и от другите съдебни книжа следва да се конституират като страна в процеса на мястото на починалия им преди предявяването на иска срещу него, правоприемник, или това е недопустимо, приема, че правилното решение е недопустимост на такъв иск - в този смисъл Р № 1211 от 6.07.1998 г. по гр. д. № 1139/97 г. ВС, 4 г. о., както и Р № 4262 от 15.12.1983 г. по гр. д. № 2082/83 г. ВС, 1 г. о. Ямболският окръжен съд правилно е обезсилел решението на Ямболския районен съд и е постановил правилен съдебен акт. Ето защо и на основание гореизложеното Върховният касационен съд