Определение № 1141 от 11.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 299/2025 г.

Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД срещу определение № 2762/29.10.2024 г. по ч. гр. д. № 2156/24 г. на Апелатвен съд София, с което е потвърдено определение № 2331/18.06.2024 г. по т. д. № 1155/2024 г. на Софийски градски съд за отказ касаторът да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса по подадена от него искова молба срещу „Инвест Мениджмънт“ ООД в размер 44 000 лв. Жалбоподателят изразява становище за неправилност на атакуваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Претендира достъп до касационен контрол като обосновава отклонение на разрешението, дадено от въззивния съд, от практика на ВКС и практика на СЕС по въпроса: “Следва ли при липсата на материална възможност юридическо лице да бъде освободено от заплащане на такси и разноски в производството?“ На самостоятелно основание посочва, че определението на апелативния съд е очевидна неправилно. Препис от частната жалба не се изпраща. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното: Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана да обжалва страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията за редовност, поради което се явява процесуално допустима. С обжалваното определение е потвърдено определение на Софийски градски съд за отказ касаторът да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна такса по подадена от него искова молба. В мотивите на въззивното определение съдът принципно е приел възможността юридическо лице да бъде освободено от задължението за заплащане на държавна такса, като се е позовал на обилна практика, създадена от състави на ТК, ВКС, но е счел, че по отношение на „Фиделис Корпорейшън“ ЕАД липсва основание за прилагането на тази практика, тъй като по делото липсват данни дружеството или едноличния собственик на капитала му да не са в състояние да набавят средства за заплащане на дължимата се за завеждане на исковото производство държавна такса. Отделно от това, съдът е съобразил, че отсъства информация относно наличие на открито производство по несъстоятелност по отношение на молителя ищец. При справка в ТР съставът е установил, че вписаните в регистъра обстоятелства не предпоставят извод за преустановяване на стопанската дейност, нито състояние на фактическа неплатежоспособност. Взел е предвид обстоятелството, че дружеството не излага твърдения за наличие на финансови затруднения и не ангажира доказателства за това. Съдът е мотивирал извод за потвърждаване на постановения от СГС отказ като е акцентирал върху липсата на доказана непреодолима невъзможност дружеството да заплати държавната такса, респ. наличие на ограничено право на достъп до съд. Допускането на касационно обжалване предполага подробно аргументирано от касатора наличие на някое от основанията за факултативен или директен достъп до касационен контрол, като според разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС, касационната инстанция следи служебно единствено за пороците нищожност и недопустимост. В случая жалбоподателят поставя общ въпрос относно принципната възможност юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса. Той отговаря на общата предпоставка за достъп до факултативен касационен контрол, тъй като е включен в предмета на процесуалния спор и е обусловил изводите на въззивната инстанция. Неудовлетворен се явява обаче соченият от жалбоподателя допълнителен селективен критерий – въпросът да е разрешен в отклонение от практика на ВКС или СЕС. Вярно е точно обратното – въззивният съд изцяло се е съобразил със създадената вече практика, надлежно цитирана в определението, в която се приема, че принципът на ефективна съдебна защита, закрепен в член 47 ХОПЕС, дава право и на юридически лица да получат помощ чрез освобождаването им от авансово плащане на разноски във връзка с исково производство и/или съдействие от адвокат. В рамките на преценката дали да предостави тази помощ националният съд следва да има предвид предмета на спора, доколко има основания да се очаква, че молителят ще спечели делото, значимостта на неговия интерес, правноорганизационната му форма и дали съответното юридическо лице преследва стопанска цел, финансовите възможности на неговите съдружници или акционери и възможността им да си набавят необходимите средства за предявяването на иска или подаването на жалбата. Въззивният състав не е отрекъл принципната възможност юридическо лице да бъде освободено от заплащане на държавна такса, но е счел, че твърденията на ищеца жалбоподател за липса на финансова възможност да бъде изпълнено това задължение не са подкрепени с доказателства. Тази преценка не може да бъде проверена от касационната инстанция в производството по допускане на касационен контрол, съобразно разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК, ВКС. Наличието на очевидна неправилност е само декларативно заявено, поради което също не може да мотивира селектиране на въззивното определение за извършване на касационна проверка за законосъобразност. Отделно, касаторът смесва основанията за факултативен достъп до касация с основанията за директен такъв, обуславяйки наличието на квалифицираната форма на неправилност с поставения материалноправен въпрос. Тъй като не са налице предпоставките за достъп до касационен контрол, такъв следва да бъде отказан. С тези мотиви и на основание чл. 274, ал. 3 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС