Определение № 56 от 10.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 13/2011 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Е. П. К. е подала частна жалба срещу определение от 11.12.2009 г. по гр.д. № 131 от 2005 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането й за поправка на очевидна фактическа грешка в решение от 18.11.2009 г. по гр.д. 131 от 2005 г. на Софийски градски съд, изразяваща се в неправилното изписване на фамилията й – вместо “К.” в съдебният акт е посочено “К.”. Привежда аргументи за незаконосъобразност на определението. Ответниците не са депозирали отговор. Върховния касационен съд, Първо отделение като прецени аргументите, изложени в жалбата, данните по делото и доводите на страните приема за установено следното: Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, с който се прегражда развитието на съдебното производство и в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Настоящия състав намира, че жалбата е основателна. С цитираното определение е оставено без уважение искането на жалбоподателката за поправка на очевидна фактическа грешка в решението по първата фаза на допускане на делбата, изразяваща се в неправилното изписване на името й. Безспорно в съдебното решение е допусната очевидна фактическа грешка. Поправката й обаче е следвало да бъде извършена в съответствие с изискванията на чл.247 ГПК след даване на възможност на другите страни да вземат становище по молбата. Съдебният акт ,с който се допуска или отказва поправката на решението, в неговата диспозитивна част е решение, а не определение. Постановеното определение следва да се обезсили и делото да се върне на Софийски градски съд за произнасяне с решение. Определението е неправилно и следва да се обезсили като делото се върне за постановяване на решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,