Определение № 93 от 26.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1800/2021 г.

Производството е по чл. 303 и сл. ГПК. Образувано е по молба с вх.№ 511051 от 15.12.2020 г., подадена от Б. Г. Р. чрез адвокат Г. Ч. от САК, с която се иска отмяна на влязлото в сила въззивно Решение № 990 от 27.02.2020 г., постановено по в.гр.д.№ 553/2019 г. по описа на ОС - Благоевград. В срока по чл. 306, ал. 3 ГПК е постъпил писмен отговор с вх.№ 504381 от 29.04.2021 г. от ответника по молбата за отмяна Г. П. Н. чрез адвокат П. С. от АК - Б.. Възразява срещу допустимостта на молбата от гледна точка на формулирания петитум с довод, че отмяната е способ за проверка на първоинстанционни, а не въззивни решения. Възразява и срещу основателността на молбата за отмяна. Претендира разноски. Депозираната молба е процесуално допустима. Доводът на ответника срещу допустимостта на молбата за отмяна не намира опора в разпоредбите на глава ХХІV от ГПК. Молбата е подадена по-малко от 3 месеца след влизане в сила на атакуваното въззивно решение, чието касационно обжалване не е допуснато с Определение № 528 от 26.11.2020 г. по гр.д.№ 1804/2020 г. на ВКС, Второ г.о. В молбата са заявени твърдения, относими към основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. С отговора са заявени възражения срещу основателността на исканията по чл. 303, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, произнасянето по които е дължимо след разглеждане по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Воден от изложеното, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия