Определение № 473 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2568/2013 г.

Производството е с правно основание чл.274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е въз основа на подадена частна жалба от [фирма] [населено място], чрез процесуалния представител юрисконсулт С. против въззивно определение № 1801 от 29.01.13г. по ч.гр.д.№ 999/13г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено разпореждане от 23.11.12г. по ч.гр.д.№ 23888/12г.на СРС като е отхвърлено изцяло заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника [фирма]. Счита така постановения съдебен акт за неправилен, поради което желае да бъде отменен, а делото върнато със задължителни указания за издаване на заповед за изпълнение. Срещу частната жалба не е постъпил отговор от ответната страна. С определение № 271 от 18.04.2013г. производството по делото беше спряно до постановяване на Тълкувателно решение по т.д. № 4/2013г.на ОСГТК на ВКС, поради констатирано противоречиво разрешаване в практиката на ВКС на поставен от касатора въпрос в представеното от него изложение. На 18.06.2014г. Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на ВКС постанови решение по т.д. № 4/2013г. Това налага възобновяване на спряното производство. Съгласно т.8 от цитираното т.д.№ 4/2013г. - въззивните определения, постановени в заповедното производство /каквото е процесното/ не подлежат на касационно обжалване. На това основание подадената касационна жалба се явява недопустима и следва да бъде върната, а образуваното въз основа на нея производство - прекратено. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение