Определение № 5335 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2850/2026 г.

Производството е по реда на чл. 130, ал.4 във връзка с чл.229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на С. С. С. от гр. Стара Загора, подадена чрез процесуален представител – адвокат Н. Колев, срещу определение № 741 от 18 февруари 2026 год. постановено по адм. дело № 185/2026 год. по описа на Административен съд гр. Стара Загора. С обжалваното определение административният съд е оставил без разглеждане жалбата на С. С. С., съдържаща искане да бъде отменено съдържанието на информацията от автоматизирания информационен фонд на Министерството на вътрешните работи, създаден и поддържан на основание чл. 159, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), обективирана на хартиен носител - разпечатка от портал за електронни административни услуги на МВР.Касае се за въвеждане в АИС АНД на данните за издадено НП №25-1228-005861 от 11 януари 2026 год. (погрешно посочено в първоинстанционния съдебен акт като НП №25-1228-005861 от 11 януари 2016 год.) за нарушение на чл.150 от ЗДвП, извършено на 11 юли 2025 год. с наложена глоба в размер на 102.26 евро (200лв), а производството по делото е прекратено. От изложените доводи в частната жалба могат да бъдат изведени твърдения за неправилност на обжалваното определение, като се прави искане за отмяната му и решаване на спора по същество чрез указване на процесуален път на жалбоподателя за защита на накърненото му право. Ответника по делото не взема становище по допустимостта и основателността на частната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита частната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения: Производството пред Административен съд гр. Стара Загора е образувано по жалба на С. С. С., от гр.Стара Загора подадена чрез адв. Н. Колев, срещу твърдяно незаконосъобразно действие на административен орган – директора на ОД на МВР гр.Стара Загора, изразяващо се в неправомерно обявяване пред Националната агенция за приходите (НАП) на сума – глоба в размер на 102.26 евро (200лв), дължима по невлязло в сила, но обявено като влязло в сила, наказателно постановление №25-1228-005861 от 11 януари 2026 год. за нарушение на чл.150 ЗДвП, извършено на 11 юли 2025 год. Административният съд е оставил без разглеждане жалбата и е прекратил производството по образуваното пред него адм. дело № 185/2026 год., препращайки делото по подведомственост на Началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр.Стара Загора. За да постанови този резултат, съдът е счел, че е налице оспорване верността на съдържанието на АИС АНД, по който ред следва да се постигне търсения резултат за коригиране на информацията за издаденото наказателно постановление. Според изводите на съда този въпрос е уреден в чл. 81, ал. 2 АПК, следователно страната е оспорила съдържанието на документ, което е допустимо само пред горестоящия орган. По тези съображения съдът е оставил жалбата на страната без разглеждане, прекратил е производството по делото и е препратил делото по подведомственост на компетентния според него административен орган. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. В сезиращата съда жалба жалбоподателят изрично е потърсил съдебна защита срещу твърдяно от него незаконосъобразно действие на директора на ОД на МВР гр.Стара Загора. Описано е, че същото се изразява в посочване на погрешна информация в Портала за електронни услуги на МВР – а именно, че наказателно постановление №25-1228-005861 от 11 януари 2026 год., издадено за нарушение на чл.150 ЗДвП, извършено на 11 юли 2025 год., е влязло в сила. Вследствие на това е изпратена информация към НАП, според която дължимата по НП глоба в размер от 102.26 евро подлежи на събиране. Първоинстанционният съд е направил погрешни констатации и е стигнал до неправилни правни изводи, че в случая е приложим институтът на чл. 81, ал. 2 АПК – оспорване съдържанието на документ. В сезиращата съда жалбата е посочено, че жалбоподателят упражнява правото си на защита срещу твърдяно неоснователно действие на административен орган по реда на чл. 250 и сл. АПК. Именно поради тази причина и жалбата е адресирана до административния съд – компетентен съгласно чл. 251 АПК. Никъде страната не е посочила, че претендира да бъде изменено съдържанието на документ, какъвто е смисълът на чл. 81, ал. 2 АПК, нито от изложението й може да бъде направен подобен извод. От фактическа страна, видно от приложените по делото доказателства се установява, че спрямо С. С. С. е издадено наказателно постановление №25-1228-005861 от 11 януари 2026 год. за нарушение на чл. 150 ЗДвП, извършено на 11 юли 2025 год. Наказателното постановление е обжалвано, в подкрепа на което са и приложените призовки, което мотивира извода, че не е влязло в сила. Въпреки това, в Портала за електронни услуги на МВР, след проверка на наличните задължения по НП спрямо жалбоподателя, е установено, че НП е обявено като влязло в сила, респективно дължимата по него глоба е предявена за събиране пред НАП. При тези факти се твърди, че са налице извършени неоснователни фактически действия и състава на Административен съд гр.Стара Загора дължи отговор по същество, в процедура по чл.250 и следващите от АПК дали тези твърдения са основателни или не. С оглед на гореизложеното се налага извода, че са предмета на съдебна защита въведен от жалбоподателя е по реда на чл. 250 и сл. АПК. В мотивната част на процесното определение административният съд е разсъждавал в посока, че коригиране на наличната в Портала за електронни услуги на МВР информация може да бъде поискана и от органите, които въвеждат и поддържат информационния фонд, което жалбоподателят не е сторил. Настоящата инстанция не споделя тези доводи. Несъществуването на задължителен ред за подобна корекция не следва да означава, че първо лицето следва да се обърне към органа, а след това – към съда. Предвид горното, и доколкото първоинстанционният административен съд неправилно е определил предмета на оспорване и приложимия процесуален ред, е постановил неправилно определение, следва да се отмени и делото да се върне на същият съд и състав за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на С. С. С.. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на седмо отделение