Определение № 4163 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3475/2026 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.216а във вр. с чл.204, ал.1 от Закона за обществените поръчки (ЗОП). Образувано е по частна жалба на "ЕкоСейф" ООД със седалище в гр.София. Частната жалба е против определение №242 от 13.03.2026г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, постановено по преписка №КЗК-173/2026г. С жалбата са релевирани по същество доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяна на обжалваното определение и съдът да наложи временна мярка "спиране на процедурата". Ответникът генералният директор на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, с представено писмено възражение, изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение и да бъде оставено в сила обжалваното определение. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна и в срока, визиран в чл.216а, ал.1 от ЗОП. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение №242 от 13.03.2026г., постановено по преписка №КЗК-173/2026г., Комисията за защита на конкуренцията е оставила без уважение искането на „ЕкоСейф“ ООД за налагане на временна мярка „спиране на процедурата“ за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Доставка, монтаж и въвеждане в експлоатация на един брой мобилна система за управление на баластни води, като алтернатива на корабното бордово третиране, съобразно Конвенцията за контрол и управление на баластните води и седименти (BWMC)“. За да достигне до този резултат, КЗК се е позовала на чл.204, ал.1, ал.2 и ал.3 и чл.203, ал.1 от ЗОП. КЗК е извършила преценка на възможните последици от налагането на временната мярка. Комисията е преценила, че жалбоподателят не е изложил достатъчно мотиви и не е представил доказателства, даващи основание за преценка, че интересите на страните и по-специално тези на „ЕкоСейф“ ООД ще бъдат увредени по необратим начин, който би могъл да бъде възпрепятстван чрез налагането на обезпечителната мярка. Преценено е от Комисията, че доводите за провеждането на една законосъобразна процедура са такива по същество и КЗК не следва да се произнася по тях. На следващо място КЗК е съобразила предмета на обжалваната поръчка, който е за осигуряване на приемни съоръжения в българските морски пристанища, които да се използват в ситуации на бедствие и/или в резултат на повреда на кораба или оборудването му. Посредством изпълнението на предмета на поръчката щял да се осигури механизъм за предпазване на разпространението на инвазивни организми за морската среда, които могат да нанесат сериозни екологични и икономически негативни последствия. Доколкото към момента на откриване на процедурата за възлагане на обществената поръчка ДП „Пристанищна инфраструктура“ не разполагала със съоръжения за извънбордово третиране на баластни води, които да бъдат използвани от корабите, посещаващи българските морски пристанища, от важно обществено значение било своевременното му изпълнение, за да се осигури значима за обществото услуга. Комисията е взела предвид, че спирането на процедурата ще окаже негативно въздействие както на възложителя, така и на обществото, доколкото щяло да постави в риск своевременното обезпечаване с мобилна система за управление на баластни води за нуждите на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ в българските морски пристанища за обществен транспорт. КЗК е преценила, че случаят попада в хипотезата на чл.204, ал.3 от ЗОП, тъй като отрицателните последици за всички интереси, които могат да се увредят от спирането на процедурата, ще превишават ползата от нейното налагане. Комисията се е позовала и на чл.112, ал.8 от ЗОП, като е приела, че интересите на жалбоподателя няма да бъдат нарушени, тъй като докато тече процедурата няма да се сключи договор с избран изпълнител. Според настоящия съдебен състав атакуваното определение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, изискващи отмяната му. Твърденията в частната жалба, че определението на КЗК е необосновано и постановено в противоречие с материалния закон е неоснователно. Съдът възприема становището на КЗК по отношение тълкуването на нормите на чл.204, ал.2 и ал.3 от ЗОП, които следва да се тълкуват и прилагат заедно с текста на чл.203, ал.1 от ЗОП, по силата на който жалбата срещу решение на възложителя за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка, не спира процедурата, освен когато е поискана временна мярка "спиране на процедурата". Това означава, че като принцип законодателят е извел, че в тази хипотеза общественият интерес изисква продължаване на процедурата и тя може да бъде спряна само по изключение - при мотивирано искане на жалбоподателя и съответствие с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП. Дружеството, което е предявило искането за налагане на временна мярка "спиране на процедурата", носи тежестта да обоснове и докаже наличието на факти и обстоятелства, които налагат спиране на процедурата като отклонение от редовно протичане на административното производство. При постановяване на обжалваното определение КЗК се е съобразила с изискванията на чл.204, ал.2 от ЗОП и е обсъдила възможните последици от налагането на временна мярка за всички интереси, които могат да се увредят, включително за обществения интерес. Настоящият съдебен състав намира за правилна тезата на КЗК, че спирането на процедурата ще нанесе неблагоприятни последици за възложителя и обществото. В случая предметът на обжалваната поръчка е осигуряване на приемни съоръжения в българските морски пристанища, които да се използват в ситуации на бедствие и/или в резултат на повреда на кораба или оборудването му, с каквито към момента на откриване на процедурата ДП „Пристанищна инфраструктура“ не разполагала. Несъмнено интересът на възложителя изисква продължаване на процедурата за изпълнение на дейностите, включени в неговия обхват. Такъв е и общественият интерес, който от една страна се презумира от закона, а от друга страна е свързан с проект, който ще доведе до осигуряване на приемни съоръжения за предпазване на морската среда, чието отсъствие би могло да нанесе сериозни екологични и икономически негативни последствия. Този интерес правилно е отчетен и от КЗК. Въз основа на изложеното настоящият съдебен състав счита, че Комисията е достигнала до правилия изводът, че спирането на процедурата ще доведе до значително по-големи вреди от ползата от налагане на временната мярка. С това са налице и предпоставките по чл.204, ал.3 от ЗОП. В конкретният случай общественият интерес е с предимство пред интереса на жалбоподателя. Освен това, неналагането на временната мярка не би могло да увреди интересите му, доколкото съгласно чл.112, ал.8 от ЗОП, възложителят няма право да сключи договор с избрания изпълнител преди влизане в сила на всички решения по процедурата, което също правилно е отчетено от КЗК. Неоснователни са релевираните в частната жалба оплаквания за провеждането на една законосъобразна процедура. Комисията правилно е счела, че на този етап от производството е недопустимо произнасянето по релевираните твърдения, защото така би се стигнало до предрешаване на спора по същество. Поради това в конкретната хипотеза не може да се изведе обосновано заключение доколко и в каква степен довършването на процедурата би накърнило интересите на жалбоподателя или на обществото като цяло за провеждането на една законосъобразна процедура. Относно развитото от частния жалбоподател становище, че следва да се даде приоритет на провеждането на една законосъобразна възлагателна процедура, гарантираща нейното икономично изпълнение, с което се защитава обществения интерес, съдът счита, че това изискване се отнася до всяка възлагателна процедура, която е открита по реда на ЗОП. Ако се сподели тезата на жалбоподателя, тогава би следвало да се спре всяка една процедура за възлагане на обществена поръчка, защото по отношение на всички процедури е налице безспорно изискване да бъдат законосъобразно открити и проведени. А тъкмо обратното е възприето от законодателя с разпоредбата на чл.203, ал.1 от ЗОП. Затова обжалваното определение като обосновано и законосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл.216а, ал.1 от ЗОП, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,