Решение № 2688 от 11.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12000/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на община Дупница против решение № 1561/3.10.2025г. постановено по адм. д. № 370/2024 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отменена издадената от касатора заповед № РД 04-808/10.6.2024г., с която е наредено на Ц. Л. Д. да премахне незаконен строеж от шеста категория „Плътна ограда участък 1-2“ с местоположение УПИ ІХ-177, кв.26 по плана на [населено място]. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Излага доводи, че нареденият за премахване строеж е незаконен и че заповедта е издадена в съзвучие с материалноправните норми. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Ц. Л. Д. оспорва касационната жалба. Излага подробни съображения в подкрепа на изводите достигнати от първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Развива подробни писмени съображения, сочещи законосъобразност на издадената от касатора заповед, оспорването срещу която следвало да бъде отхвърлено. Върховният административен съд, второ отделение, при направената служебна проверка на обжалваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, констатира, че касационната жалба е неоснователна, като съображенията за това са следните: С оспорената заповед №РД 04-808/10.6.2024г. на кмета на Община Дупница, с която е наредено на Ц. Л. Д. да премахне незаконен строеж от шеста категория „Плътна ограда участък 1-2“ с местоположение УПИ ІХ-177, кв.26 по плана на [населено място]. За да постанови този резултат, административният орган е приел, че в УПИ ІХ-177, кв. 26 по плана на [населено място] е изградена ограда, въз основа на разрешение за строеж №10/29.1.2016г., одобрен инвестиционен проект №14/2016г. и протокол за откриване на строителна линия и ниво № 11/28.3.2016г. Оградата включва шест участъка, като предмет на заповедта е първия участък, отразен в ситуацията в част „Архитектура“ като участък 1-2, а в конструктивното становище е описано, че поради наличието на денивелация откъм УПИ VІІІ-161 и наличието на съществуваща ограда, основите в УПИ ІХ-177 ще са с дълбочина 0.80 м от прилежащия терен, с видима част с височина 0.60 м, стоманобетенови колони с височина до 2.20 м, като между колоните се монтират декоративни пана от метални профили с височина до 1.60 м. На място е установено, че в процесния „участък 1-2“ оградата е изградена от монтирани 3 бр. стоманобетонови колони и между тях са вмъкнати декоративни пана от щампован бетон. Процесният участък е с дължина 4.30 м и височина около 3.55 м спрямо котата на по-ниския прилежащ терен /съседния УПИ VІІІ-161/. Административният орган е възприел нареденият за премахване участък от оградата /участък 1-2/ като изпълнен в отклонение от строителните книжа и документи, поради което същият попадал в хипотезата на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ, което го квалифицирало като незаконен по смисъла на чл. 225, ал.2, т. 3 от същия закон. За да отмени оспорената пред него заповед Административен съд – Кюстендил е приел, че нареденият за премахване строеж „плътна ограда участък 1-2“, е изпълнен в отклонение в одобрените и разрешени строителна конструкция и вид на конструктивните елементи, които отклонения са такива по чл. 154, ал. 2, т. 5 от ЗУТ, но че тези отклонения не могат да обосноват незаконност на строежа по чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, приел е също, че административният орган не е дал правилна правна квалификация на установените несъответствия и оттам на приложимата хипотеза по чл. 225 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно. Установено по несъмнен начин, е че: 1)нареденият за премахване участък от оградата, е предвиден в одобреният архитектурен проект, послужил за издаване на разрешение за строеж, като прозирна ограда с височина на плътната част 0,6 м., измерено от нивото на УПИ ІХ-177 /по-високия прилежащ терен/ 2)на място е изпълнена плътна ограда, която не съответства на одобрените строителни книжа и издаденото разрешение за строеж 3)височината на плътната ограда спрямо УПИ VІІІ-166 /по-ниския прилежащ терен/ в процесния участък е 3,57 м. Правилен е изводът на административния съд, че административният орган не е определил правилно правната квалификация, обвързвайки констатираните нарушения с приложимата правна норма повеляваща премахването на незаконни строежи. Макар, че е налице отклонение от одобрените строителни книжа описано по-горе в т. 1) и 2) изразяващо се в промяна на строителната конструкция и вида на конструктивните елементи по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 5 ЗУТ това отклонение не може да послужи за основание строежът да бъде квалифициран като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 ЗУТ, тъй като тази разпоредба възприема като незаконни строежи, които са извършени при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4, но не и по т. 5 от същата законова норма. От друга страна описаното по-горе в т. 3) превишение, сочи на нарушение на нормата на чл. 48, ал. 5 от ЗУТ, представляващо отклонение по смисъла на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ, което би могло да обоснове приложението на чл. 225, ал. 2, т. 3 от закона, но в заповедта липсва позоваване на чл. 154, ал. 2, т. 4 ЗУТ. Като е допуснал описаните несъответствия, кметът на община Дупница е постановил незаконосъобразен административен акт, който правилно е отменен, поради което оспореното решение на Административен съд Кюстендил не следва да бъде касирано. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на разноски, която следва да бъде уважена в нейния доказан размер – 766,94 евро /1500,- лева/. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,