Определение № 730 от 22.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2784/2025 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) и е образувано по молба с правно основание чл. 176а, ал. 1, предл. първо АПК, подадена от адв. Н. Стамболова, в качеството й на упълномощен процесуален представител на Община Чепеларе – ответник по касация по адм. дело № 2784/2025 г. на Върховния административен съд. С молбата е направено искане за допълване на решение № 7852 от 15.07.2025 г., постановено по това дело в частта за разноските. Твърди се, че въпреки благоприятния за ответника по касация изход на спора, Върховният административен съд не се е произнесъл по своевременно направеното от него искане за присъждане на адвокатски хонорар за касационното производство. Насрещната по молбата за допълване страна – „Пампорово инвестмънт груп“ АД с ЕИК 202575012 и със седалище и адрес на управление в София, на [улица], оспорва основателността на искането за допълване на касационния съдебен акт в писмен отговор, представен в срока по чл. 176а, ал. 2 АПК. Върховният административен съд, състав на трето отделение, преценява молбата за допълване на решение № 7852/15.07.2025 г. по адм. дело № 2784/2025 г. на Върховния административен съд като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна. С решението, чието допълване се иска, решаващият касационен състав е разгледал по същество касационната жалба на „Пампорово инвестмънт груп“ АД против решение № 1039/10.01.2025 г., постановено по адм. дело № 4933 по описа за 2024 г. на Административен съд – София-град и го е оставил в сила. С първоинстанционния съдебен акт е отхвърлен иска на дружеството срещу Община Чепеларе с правно основание по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на сумата от 7876.76 лв., представляваща събрани от частен съдебен изпълнител (ЧСИ) разноски по изпълнително дело № 20189170400190 по описа на същия ЧСИ на основание Акт за установяване на задължения по декларация (АУЗД) по чл. 107, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) № 20179/15.02.2017 г. на старши инспектор по приходите при Община Чепеларе, като е осъдил ищцовото дружество да заплати в полза на ответника по иска разноски по делото. В диспозитива на касационното съдебно решение, настоящият състав, въпреки благоприятния за ответника по касация изход на спора в касационното производство, е пропуснал да се произнесе по претенцията му за съдебни разноски, заявена своевременно (с отговора на касационната жалба) и доказана по надлежния ред – Договор за правна защита и съдействие, серия № 0000042066 от 06.03.2025 г. (л. 22 от касационното дело) и платежно нареждане на л. 31, пак там. Възражението за прекомерност на претендираното от Община Чепеларе адвокатско възнаграждение, заявено от процесуалния представител на ищцовото дружество и касационен жалбоподател до приключване на съдебното заседание пред настоящия съд, в което е приключило разглеждането на делото, е неоснователно. Претендираният размер от 1100.00 лв. се доближава до минималния такъв за адвокатски хонорар за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела с определен материален интерес, визиран в нормата на чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, поради което и с оглед обема на извършената в полза на Община Чепеларе от адв. Стамболова правна помощ по адм. дело № 2784/2025 г. на Върховния административен съд, не са налице основания за намаляването му. Поради това решението, постановено по това дело, следва да се допълни в частта за разноските, като „Пампорово инвестмънт груп“ АД, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, бъде осъдено да заплати на Община Чепеларе сума в размер на 1100.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за производството пред настоящия съд. Решението, чието допълване се иска, не подлежи на обжалване, поради което на основание чл. 176а, ал. 3 АПК, настоящото определение, с което то се допълва, също не подлежи на обжалване. Воден от горното и на основание чл. 176а, ал. 1 АПК, във вр. с ал. 3 от с.р., Върховният административен съд, състав на трето отделение, Първа колегия