Определение № 8717 от 21.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7955/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от В. Д. Н., чрез процесуален представител, срещу определение № 8806/15.07.2026г., постановено по адм. дело № 2111/2026 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което съдът е отхвърлил искането му за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № GPAM-2861863/24.06.2026 г., издадена от мл. автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ – Пловдив при ОД на МВР – Пловдив. В частната жалба се излагат доводи, че съдът не обсъдил всички релевантни факти и доказателства по делото и не е извършил съпоставка между защитимия обществен интерес с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт и засягането на основните права на жалбоподателя. Изтъква се, че са налице и нови обстоятелства – регистрация на процесното превозно средство, поради което целта на закона е постигната и не е оправдано по-нататъшното отнемане на свидетелството за управление на МПС. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на ново, с което да се спре предварителното изпълнение на оспорваната заповед. Ответникът не оспорва частната жалба. Частната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд - Пловдив е образувано по жалба на В. Н. против цитираната заповед, с която, за нарушение на чл. 140 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал.3, пр.1 от ЗДвП била наложена ПАМ – отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. С жалбата оспорващият е поискал и спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. С обжалваното определение Административен съд – Пловдив е отхвърлил искането за спиране предварителното изпълнение на наложената ПАМ. За да стигне до правните изводи за неоснователност на искането за спиране, съдът е анализирал разпоредбите на чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Изложил е съображения, че релевираните твърдения за затруднения при упражняване на трудовата дейност на жалбопозадателя, произтичащи от фактическото отнемане на свидетелството за управление на МПС, засягат неблагоприятно правната му сфера, но сами по себе си не са достатъчни, за да обосноват извод, че е налице такава значителна или трудно поправима вреда, която да надделява над обществения интерес, защитаван чрез предварителното изпълнение на мярката. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Предварителното изпълнение на заповед за прилагане на принудителна административна мярка е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. При допуснатото по закон предварително изпълнение на един административен акт, законодателят е този, който презумира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. В Закона за движение по пътищата не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което приложение намират общите разпоредби на чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 АПК. Според разпоредбата на чл. 166, ал. 4 АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2. Условията на чл. 166, ал. 2 АПК изискват предварителното изпълнение да се спре, ако то може да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Законодателят е оценил прилагането на ПАМ - "временно отнемане на свидетелството за управление на МПС" като породено от деяние с висока степен на обществена опасност. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права – правото на живот и здраве на останалите участници в движението. Неправилно обаче съдът не е отчел представеното с жалбата доказателство - свидетелство за регистрация, от което става ясно, че процесният мотопед е регистриран на 02.07.2026г. Следователно фактическото положение е приведено в съответствие с нормативното предписание и предварителното изпълнение на принудителната административна мярка не реализира преследваната от закона цел. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение