Определение № 146 от 18.02.2013 г. на ВКС по т. д. № 38/2013 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на М. В. Д., [населено място] срещу разпореждане от 06.06.2011г., постановено от СГС, с което е върната молба вх.№ 76095/01.11.2010г. за отмяна на влязло в сила решение № 84/12.01.09г. по гр.д.№ 986/08г. на СГС. Частният жалбоподател иска отмяна на разпореждането поради невъзможност да установи контакт със законния представител на малолетния В. Д. и моли за назначаването на особен представил на това лице по реда на чл.29, ал.2 ГПК. Ответниците не вземат становище по частната жалба. Частната жалба е допустима, но неоснователна. С разпореждане от 05.01.2011г. СГС е оставил без движение молбата за отмяна с указания молителите да довнесат по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2319.72 лв., както и молбата да бъде подписана от всички молители, а не само от един от тях. Съобщението е получено от частния жалбоподател на 16.02.2011г. Съдът е уважил молба за продължаване на срока за изпълнение на указанията с разпореждане от 23.02.11г. с още две седмици. В указания и в продължения срок молителят не е изпълнил указанията на съда за представяне на вносен документ за пълния размер на дължимата държавна такса, поради което с обжалваното разпореждане от 06.06.2011г. молбата за отмяна е върната. Молбата за отмяна е подадена и от името на малолетния В. В. Д. и от името на А. В. Д., които не са я подписали. Разпореждането от 05.01.2011г. е съобщено и на тези лица, но молбата за отмяна не е подписана от същите. Срокът за изпълнение на указанията е продължен с оглед осъществяване на контакт от молителя М. Д. с майката на В. Д., но независимо от продължаването на срока и полученото съобщение от законния представил на лицето, нередовностите на молбата за отмяна не са отстранени. В този смисъл, не са налице предпоставките на чл.29, ал.2 ГПК за назначаване на особен представител на малолетния В. Д., както това е поискано от частния жалбоподател. По изложените съображения постановеното разпореждане по чл.306, ал.2 вр. чл.286, ал.1, т.2 ГПК е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд