Решение № 321 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 13/2011 г.

Решение № 321 от 31.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 13/2011 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Капка Юстиниянова Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 691 от 2.06.2011 г. по касационна жалба на Районна здравноосигурителна каса [населено място] е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 428 от 11.10.2010 г. по гр. дело № 584/2010 г., с което е отменено първоинстанционното решение и исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ са уважени, като е отменена заповед № ЗП-15-01 от 8.01.2010 г. на и. д. директор на Районна здравноосигурителна каса [населено място], с която трудовото правоотношение на Н. Ц. И. е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, пред. 1 КТ, същата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност началник отдел "Административно-стопански дейности" и работодателят е осъден да и заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 594,90 лв. за периода 8.01.2010 г. - 31.01.2010 г. и на основание чл. 225, ал. 2 КТ да и заплати сумата 1059,84 лв. обезщетение за времето, през което е работила на по - ниско платена работа за периода 1.02.2010 г. - 1.05. 2010 г. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по обуславящия изхода на делото материалноправен въпрос - с какъв акт работодателят може да въведе ново изискване за заемане на определена длъжност, с оглед фактическия състав на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като разрешен с обжалваното решение в противоречие с представена съдебна практика. По поставения правен въпрос има установена трайна съдебна практика на ВКС, според която изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по - нисък по степен нормативен акт или в длъжностната характеристика. Когато изискванията са предвидени в закон или друг нормативен акт, работодателят е длъжен да съобрази тези изисквания в длъжностната характеристика. С оглед спецификата на работата и нуждите на предприятието работодателят може да въведе и по - високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност, след възникване на трудовото правоотношение, чрез промени в длъжностната характеристика. Това правомощие е въпрос на работодателска целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Само при довод за злоупотреба с право следва да се извърши проверка, дали изменението в изискванията за заемане на длъжността е въведено с оглед нуждите на работата и в този смисъл, дали работодателят е действал добросъвестно в съответствие с чл. 8, ал. 1 КТ, което обуславя преценката за законност на уволнението. В този смисъл са решения по гр. дело № 1716/2000 г., трето г. о. ВКС; гр. дело № 1212/2004 г., трето г. о. ВКС; гр. дело № 254/2009 г., четвърто г. о. ВКС, по чл. 290 ГПК; гр. дело № 621/2010 г., трето г. о. на ВКС по чл. 290 ГПК; гр. дело № 686/2010 г., четвърто г. о. на ВКС по чл. 290 ГПК и решение № 2174/9.01.2007 г. трето г. о. на ВКС. С обжалваното решение е прието, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение 8.01.2010 г., ищцата е отговаряла на изискването за образование - "магистър" за заеманата длъжност въведено с Единния класификатор на длъжностите в НЗОК, отговаряла е й на изискването за образование по действащото щатно разписание - магистър висше хуманитарно. С нова длъжностна характеристика работодателят е въвел изискване - висше магистър инженерно, без това да е било синхронизирано с действащото щатно разписание, което според съда е обусловило незаконосъобразността на уволнението на посоченото правно основание и извода за неговата отмяна с произтичащите от това последици, уважаване на акцесорните искове. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на решението поради нарушаване на материални закон и необоснованост, с искане за неговата отмяна и отхвърляне на исковете. Поддържа се, че решението е постановено в противоречие с представена съдебна практика по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, която отразява трайно установената съдебна практика за прекратявана на трудовото правоотношение, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или квалификация за изпълняваната длъжност. Ответницата Н. Ц. И. не е взела становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа касационната жалба, провери правилността на обжалваното решение и на основание чл. 291, ал. 2 ГПК намира следното: Решението е неправилно. Ищцата е заемала длъжността началник отдел "Административно - стопански дейности ("А. ") към Р. [населено място]. Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № ЗП-15-01 от 8.01.2010 г., връчена на същата дата, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради липса на необходимото образование, съобразно утвърдена на 8.01.2010 г. длъжностна характеристика, в която за длъжността началник отдел "А. " е предвидено изискване за образование - "висше инженерно магистър", на което условие ищцата вече не е отговаряла, тъй като е с образование "висше магистър - хуманитарно. За законосъобразността на уволнението на посоченото уволнително основание е достатъчно липсата на необходимото за заеманата длъжност образование да е настъпила след сключването на трудовия договор, поради повишаване на изискванията за длъжността и лицето да не отговоря на промените условия - образование за заемането й, обстоятелства установени от работодателя, в чиято доказателствена тежест е да докаже фактическия състав на приложеното уволнение. Степента и вида на завършеното образование могат да бъдат предвидени в закон, в друг нормативен акт или длъжностна характеристика. Единният класификатор на длъжностите в НЗОК определя базата от минимални изисквания за заемане на съответна длъжност и в случая за длъжността "начални отдел", която е ръководна, изискуемата минимална образователна степен е магистър, без конкретизация за специалността на висшето образование. С оглед нуждите на производствената и служебна работа, работодателят разполага с правомощия да определи вида на специалността и въведе по-високи изисквания за образование. Както се посочи, тези промени могат да бъдат въведени с длъжностната характеристика, а преценката е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Към момента на уволнението на ищцата за заеманата от нея длъжност, с длъжностната характеристика, е въведено ново изискване за образование - висше магистър инжинерно, което е достатъчно, при несъответствие с образованието на ищцата, да се приложи състава на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и се прекрати трудовото й правоотношение. Привеждане на щатното разписание към новото изискване към този момент няма отношение към законността на уволнението. Предвид изложеното обжалваното решение, с което са уважени исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ е незаконосъобразно и следва да се отмени, като по реда на чл. 293, ал. 2 ГПК се постанови ново решение, с което исковете се отхвърлят. С оглед изхода на делото ищцата ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна по представен списък в размер на 1080 лв. - адвокатско възнаграждение за три съдебни инстанции. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.