Определение № 5028 от 11.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3481/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 166, ал. 3 от АПК. Образувано е по частна жалба подадена от В. А. Е. и Д. А. П. и двете от град София против определение № 8797/05.03.2026 г., постановено по административно дело № 2668/2026 г. на Административен съд – София- град. В жалбата се развиват доводи, че определението е неправилно, тъй като са били налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 във връзка с ал. 4 от АПК, при наличието на които може да бъде спряно допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Сочи, че с предварителното изпълнение на оспорената заповед на жалбоподателките ще бъдат причинени значителни и труднопоправими вреди, изразяващи се в сериозно нарушаване на условията им на живот. Поради това моли за отмяната на атакуваното определение и разрешаване на спора по същество със спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение. Претендират се и направените разноски. Ответната страна- кметът на район "Надежда" в Столична община оспорва частната жалба и моли определението на АССГ да бъде оставено в сила. Счита, че при липсата на доказателства, че допуснатото по силата на закона предварително изпълнение ще причини значителни или трудно поправими вреди на жалбоподателя, правилно първоинстанционния съд е оставил без уважение искането за спиране. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания и становището на ответната страна във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 166, ал. 3 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Главното производство, развиващо се пред Административен съд-София- град е по реда на чл. 46, ал. 5 от ЗОбС и е образувано по жалба на В. А. Е. и Д. А. П. против заповед № РНД26-РД56-39 от 03.02.2026 г. на кмета на СО, район "Надежда", с която са прекратени наемните правоотношения на Жалбоподателката В. А. Е. и дъщерите й Д. А. П. и С. А. Т., за общинско жилище, находящо се в гр. София, [жк], [адрес] на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОС. В депозираната жалба е направено и искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта. Съдът е отхвърлил искането и е мотивирал акта си с обстоятелството, че липсват доказателства относно трудно поправими вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона. Така постановеното определение е правилно. Изводът на административния съд, че не са налице основания за спиране на предварителното изпълнение, е направен в съответствие с материалния закон и доказателствата по делото. Предмет на контрол за законосъобразност в производството по административно дело № 2668/2026 г. на Административен съд – София- град е заповед за прекратяване на наемно правоотношение за общинско жилище, издадена на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС. Предварителното изпълнение на тази заповед се основава на изричната разпоредба на чл. 46, ал. 5, предл. последно от ЗОбС. В хипотезата на допуснато по силата на закона предварително изпълнение, то може да бъде спряно единствено ако оспорващият докаже, че това предварително изпълнение би могло да му причини значителни или трудно поправими вреди. Съобразно правилото на чл. 166, ал. 2, предл. последно от АПК, изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. След извършената преценка, че не са изложени каквито и да е факти и обстоятелства за евентуални вреди от предварителното изпълнение на заповедта и не са представени никакви доказателства в тази насока, първоинстанционният съд е стигнал до правилен извод, че настъпването на възможни вреди по смисъла на чл. 166, ал. 2 от АПК не е установено. И в депозираната частна жалба не се правят конкретни твърдения относно настъпването на значителни или трудно поправими вреди, а се излагат единствено твърдения, че това би влошило условията на живот на жалбоподателя и семейството му. Доказателства в тази насока не са представени и към частната жалба, тъй като представените медицински документи са същите като тези представени пред административния съд. Правилно съдът не е отчел представените медицински документи, тъй като приложеното експертно решение №0399 е от 01.12.2008 г., издадено е за срок от три години и потвърждава степента на инвалидност на В. Е. до 01.03.2010 г. Към настоящият момент не е представено ново такова. Не са представени и доходи на Д. А. П. – дъщерята, която обитава жилището съвместно с майка си, което води до извода, че съдът правилно е отказал да спре изпълнението на административния акт. При липсата на условията по чл. 166, ал. 2 от АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорваната заповед, правилно е първоинстанционният съд е отхвърлил направеното в тази насока искане. Обжалваното определение е правилно и не страда от изтъкнатите в жалбата пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. Разноски: По отношение на поисканите от ответната страна разноски, съдът счита, че същите не следва да бъдат присъдени, от една страна тъй като не следва да натоварва допълнително жалбоподателите с разходи, предвид, че същите са извършени от юрисконсулт на общината за което на последния се заплаща трудово възнаграждение за тази работа, а от друга не е представен списък на разноските. Мотивиран така, съдът