Решение № 7000 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3552/2025 г.

Производството е касационно, по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. С. И., против Решение № 500 от 18 февруари 2025 г., постановено по адм. д. № 587/24 г. от Административен съд - Русе, в частта, в която съдът е отхвърлил претенцията му за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за разликата над 1350 лева до пълния предявен размер от 13 000 лева. Касаторът поддържа неправилност на решението в обжалваната част, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон – чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго по съществото на спора, с което искът се уважи изцяло. Претендира присъждане на разноски в размер на 1405 лева за касационната инстанция. Ответникът – Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи-Русе, чрез пълномощника си по делото, оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение на касационна жалба, постъпило по делото на 24.03.25 година. Иска присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховната касационна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор изразява мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд преценява касационната жалба като допустима, доколкото е подадена в срока по чл. 211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която обжалваната част от решението е неблагоприятна. Касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по искова молба от И. срещу ОД на МВР- Русе. С исковата молба са предявени при условията на обективно съединяване на искове, два иска – за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от наложена ПАМ – отнемане на СУМПС, заповедта за която впоследствие е отменена по реда на чл. 99 АПК. Съдът е отхвърлил изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди и в тази част решението не е предмет на касационната жалба. Съдът е уважил частично предявения иск за заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, като от претендираните 13 000 лева е уважил иска за сумата от 1350 лева, за периода от 23.02.23 г. до 08.04.24 г., ведно със законната лихва върху присъдената сума, от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. За да определи размера на присъденото обезщетение, съдът е съобразил срока, през който СУМПС е било отнето - 13 месеца и 15 дни. Преценил е, че интензитетът на претърпени негативни емоционални преживявания е съответен на това, което е нормално всеки един човек да преживее. Приел е за доказано, че в резултат на отнетото СУМПС ищецът се е чувствал напрегнат, тревожен, депресиран, че е приемал медикаменти. Преценил е за недоказано твърдението на ищеца, че именно в резултат на това събитие, той е преживял психотравма, за която му е оказано лечение. Съдът е посочил, че е трудно да се разграничат причинените неимуществени вреди във връзка със съставения на ищеца АУАН, с който фактически било отнето СУМПС, двата издадени на ищеца акта, разпореждащи различни по вид ПАМ, както и образуваното срещу него досъдебно наказателно производство. Съдът е приел, че поради тази причина, на ищеца следва да се присъди само част от претендираното обезщетение, позовавайки се и на съдебна практика по този въпрос. Касационната инстанция, в настоящия съдебен състав преценява като занижен определения размер на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди. Периодът, през който ищецът е бил с отнето СУМПС не е кратък. Поради наложената ПАМ, ищецът не е могъл да практикува професията си на таксиметров шофьор, от упражняването на която е осигурявал, както собствения си доход, така и този на семейството му. Причината, поради която му е наложена процесната ПАМ също е източник на притеснение и напрежение с висок интензитет от отношението на близки и познати, за лице, което не е употребило наркотично вещество, но е уличено именно в това, заради което му е наложена и ПАМ. По тези съображения, касационната инстанция счита, че в конкретния случай, справедливият размер на обезщетението за претърпените от ищеца за процесния период, неимуществени вреди е 3000 лева. Решението на административния съд следва да се отмени за разликата над присъдения с него размер от 1350 лева до 3000 лева, като тази разлика се присъди на ищеца ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на исковата молба до окончателното й изплащане. В останалата обжалвана част решението на съда като правилно следва да се остави в сила. По исканията на страните за присъждане на разноски в касационната инстанция: С оглед изхода на производството пред касационната инстанция, на касатора следва да се присъдят разноски за държавна такса в размер на 5 лева, както й адвокатско възнаграждение, пропорционално на уважената част от касационната жалба, чиито размер, изчислен по посочения начин е 199 лева. На ответника в касационното производство следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на частта от 100 лева, пропорционална на отхвърлената част от касационната жалба. Изчислено по посочения начин дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 86 лева. На основание чл. 4, чл. 11, чл. 12 вр. § 1, т. 10 от ДР от Закона за въвеждане на еврото в Република България, сумите следва да се присъдят в евро. Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 АПК вр. с чл. 221, ал. ал.2 АПК, Върховният административен съд