Определение № 6731 от 20.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5139/2025 г.

Производството е по реда на чл. 213а, ал. 7, вр. чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Е. Г. М., срещу определение № 4504 от 23.04.2025 г. по адм. дело № 1710/2024 г. по описа на Административен съд Варна, с което е оставена без разглеждане нейна молба за предоставяне на правна помощ и е върната частната й жалба с вх. № 11467/16.08.2024 г. против постановеното по делото разпореждане № 8290 от 14.08.2024 г., с което е отхвърлено искането й за прекратяване на действия от Община Варна, които не се основават на административен акт или закон. Жалбоподателката изразява несъгласие с мотивите на първоинстанционния съд и счита, че са налице основанията за предоставяне на правна помощ по чл. 94 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Иска отмяна на атакуваното определение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че тя е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Производството пред Административен съд Варна по адм. дело № 1710/2024 г. е образувано по искане на Е. Г. М. по чл. 250 АПК, срещу Община Варна за прекратяване на действия, които не се основават на административен акт или закон. С разпореждане № 8290 от 14.08.2024 г., съдът е отхвърлили искането. Срещу разпореждането М. е подала частна жалба с вх. № 11467/16.08.2024 г., която е била оставена без движение с разпореждане № 8448 от 23.08.2024 г. с указания за внасяне на такса, приподписване от адвокат и представяне на преписи. С молба вх. № 12234/05.09.2024 г. М. е отправила искане за освобождаване от такса и предоставяне на правна помощ. Тези нейни искания са оставени без уважение с влязло в сила определение № 10524 от 16.10.2024 г., окончателно потвърдено след произнасянето на определение № 1138 от 11.02.2025 г. по адм. дело № 747/2025 г. на Върховния административен съд, второ отделение. След връщането на делото от горната инстанция, с разпореждане № 2791 от 12.03.2025 г. първоинстанционният съд е дал нова възможност на Е. М. да отстрани горепосочените нередовности. Вместо да изпълни всички указания, тя е представила документ за платената такса и е отправила ново искане на правна помощ. След нови указания на съда и удължаване на срока със 7 дни, съобщено й на 08.04.2025 г., нередовностите не са били отстранени. Това е мотивирало Административен съд Варна да постанови сега обжалваното определение № 4504 от 23.04.2025 г. В него е приел, че отправянето на повторно искане за правна помощ е недопустимо, поради което го е оставил без разглеждане, а заради неотстраняването на нередовностите, е върнал частната жалба. Определението е правилно. Законосъобразно с обжалваното определение е оставено без разглеждане искането на Е. М. за предоставяне на правна помощ с оглед необходимостта от приподписване по чл. 212, ал. 2 АПК на частната й жалба с вх. № 11467/16.08.2024 г. След като е налице изричен съдебен акт, с който е оставено без уважение предходно искане на М. за правна помощ, недопустимо е отново, вместо изпълнение указанията на първоинстанционния съд за приподписване, да се иска повторно предоставяне на правна помощ. При тези данни правилно е върната и частната жалба като нередовна. Срокът за отстраняване на нередовността по чл. 212, ал. 2 АПК, даден с разпореждане № 2791 от 12.03.2025 г., е изтекъл на 15.04.2025 г. След като нередовностите на частната жалба не са отстранени в законоустановения срок, то същата не може да се разгледа по същество, поради което правилно с обжалваното определение е приета за нередовна и като такава е върната на основание чл. 213а, ал. 1, изр. второ, вр. чл. 231 и чл. 212, ал. 2 АПК. Предвид изложеното определението като правилно следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2, предл. 1 и чл. 213а, ал. 7 АПК, Върховният административен съд, второ отделение