Определение № 316 от 11.06.2018 г. на ВКС по т. д. № 1577/2018 г.

Производството е по чл.282, ал.2 ГПК. Образувано е по искане на [фирма], [населено място], представлявано от адв.Н. Н., за спиране на изпълнението на въззивно решение № 1264 от 22.05.2018г. по т.д. № 6302/2017г. на Софийски апелативен съд, 13 състав. С решението, чието спиране се иска, е потвърдено решение № 1896 от 10.10.2017г. по т.д. № 1759/2017г. на СГС, ТО, VI-14 състав в частта, с която [фирма] е осъдено да заплати на [фирма] на основание чл.79, ал.1 вр. чл.266, ал.1 ЗЗД сумата 100 840,68 лева по протоколи с номера от 1 до 45 по оферта от договор от 02.09.2015г. за установяване и разплащане на натурални видове строително, подписани между възложителя [фирма] и изпълнителя [фирма] за обект [населено място], [улица], ведно със законната лихва върху тази сума от 11.05.2017г. до окончателното й изплащане, както и разноски в размер на 8183,38 лева. Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена на 04.06.2018г., т.е. в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК. Касаторът е внесъл по сметка на ВКС държавна такса за преценка на допускането на касационно обжалване в размер на 30 лева и надлежно обезпечение по смисъла на чл.282, ал.3 ГПК в размер на 111 786,94 лева, която сума е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС на 05.06.2018г. Въз основа на изложените фактически констатации се налага изводът, че са налице условията за спиране изпълнението на въззивно решение № 1264 от 22.05.2018г. по т.д. № 6302/2017г. на Софийски апелативен съд, 13 състав. Така мотивиран, ВКС, Търговска колегия, Второ отделение