Определение № 799 от 02.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2011 г.

Подадена е касационна жалба от Ф. Д., П. Д., Д. Д. и Й. Д., всички от [населено място], против решението на Окръжен съд – Благоевград по гр. д. № 507/2011 г. Към жалбата е приложено изложение за допустимост на касационно обжалване и три решения на различни съдилища. Ответникът [фирма], [населено място] не е взел становище по жалбата. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по искова молба на четиримата жалбоподатели за общата сума 200 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди поради смъртта на общия им наследодател С. Д., настъпила в резултат на трудова злополука на 21. 7. 2008 г. Исковете са отхвърлени от Районен съд - Разлог с решение по гр. д. № 355/2010 г., което е потвърдено от Окръжен съд – Благоевград с решение от 13. 07.2011 г. по гр. д. № 507/2011 г. Съдът е приел, че общият размер на обезщетението на четиримата ищци следва да бъде сумата 100 000 лв. и поради груба небрежност на наследодателя им е приел, съпричиняване 50%, като намалил сумата на дължимото обезщетение на 50 000 лв.. Съдът е взел предвид безспорния факт, че ищците са получили сумата 52 000 лв. застрахователно обезщетение по договор за застраховка, сключен в полза на наследодателя им от дружеството – ответник и след компенсация на двете суми е отхвърлил исковете. Искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Касационният съд счита, че са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК по следните съображения: От приложените решения на други съдилища – решение по гр. д. № 162/2011 г. на Добричкия окръжен съд и решение по гр. д. № 976/2010 г. на Хасковския районен съд следва, че при идентична хипотеза – претенция на наследниците на лице, починало в резултат на трудова злополука, е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. на всеки от наследниците. По настоящото дело съдът е определил по 25 000 лв. обезщетение за всеки от наследниците. Независимо, че всеки отделен случай има своите особености и оценката не може да бъде еднаква, разликата от 25 000 лв. е значителна и това налага преодоляване на съществуващите разминавания в оценъчните критерии на съдилищата. Наред с това въззивният съд по настоящото дело не е обосновал индивидуалните вреди на всеки от наследниците поотделно, като има предвид различната им родствена връзка, емоционални и социални взаимоотношения. Констатацията на съда, че четиримата ищци – преживяла съпруга, синове и дъщеря, са понесли еднакво загубата на техния съпруг и баща, не е обоснована от конкретни факти по делото, не съответства на закона и на съдебната практика. Върховният касационен съд