Решение № 8202 от 20.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2217/2026 г.

ВАСТрето отделение20.07.2026 г.докладчик Любка Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 392 от 12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2204/2025 г. по описа на Административен съд - Пловдив. ОСЪЖДА Министерство на енергетиката да заплати на „Електроразпределение Юг“ ЕАД съдебни разноски за касационната инстанция в размер на 51,13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/. Решението е окончателно. Вярно с оригинала, ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ ЛЮБКА ПЕТРОВА секретар: ЧЛЕНОВЕ: /п/ МАРИЯ ПОПОВА /п/ КРАСИМИРА ИВАНОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Министъра на енергетиката /МЕ/, чрез ст. юрк. Петкова срещу Решение № 392/12.01.2026 г., постановено по адм. дело № 2204/2025г. на Административен съд-Пловдив /АдмС Пловдив/. Касационният жалбоподател счита, че постановеното съдебно решение е неправилно, поради противоречие с материалния закон и необосновано, касационни основания посочени в чл. 209 АПК. Намира, че при постановяване на решението не са взети предвид всички факти и обстоятелства от значение за делото. Сочи, че дружеството не е мотивирало искането си с настъпили обстоятелства, които да налагат спирането на електроснабдяването. Смята, че в частта от мотивите на съдебното решение, в която се извършва преглед на приложимата към предмета на делото правна рамка, е пропуснат чл. 74, ал. 2 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. В цитираната разпоредба законодателят изрично предвидил, че налагането на ограничителен режим има една единствена последица - отпадането на отговорността. Намира, че в съдебното решение липсва всеобхватен анализ за метеорологичната обстановка в цитираните периоди. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение. Касационният жалбоподател, в съдебно заседание, чрез ст. юрисконсулт Петкова поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения. Счита, че съдебното решение на АдмС Пловдив, с което е отменена процесната заповед, е необосновано и неправилно. Ответникът – „Електроразпределение Юг“ ЕАД /ЕР Юг ЕАД/, в представен писмен отговор на касационната жалба, чрез юрк. Конакчиева, развива подробни аргументи в подкрепа на искането за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, Трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Първоинстанционният съд е сезиран с жалба на „Електроразпределение Юг“ ЕАД срещу Заповед № Е-РД-16-2829 от 28.12.2024г. на Министъра на енергетиката, с която се отказва въвеждането на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия на територията на населените места, подробно изброени в приложението към Заповедта, намиращи се на лицензионната територия на оператора на електроразпределителната мрежа „Електроразпределение Юг“ ЕАД, както и срещу Заповед №Е-РД-16-9 от 07.01.2025г. на Министъра на енергетиката, с която е поправена очевидна фактическа грешка в Заповед № Е-РД-16-2829 от 28.12.2024г. като приложението към т.1 от заповедта да се чете по подробно изброени населените места. С обжалвания съдебен акт, съдът е отменил по жалба на ЕР Юг ЕАД, Заповед № Е-РД-16-2829 от 28.12.2024г. (поправена със Заповед №Е-РД-16-9 от 07.01.2025г.) на Министъра на енергетиката, с която се отказва въвеждането на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия на територията на населените места, подробно изброени в приложението към Заповедта и е върнал преписката на министъра на енергетиката за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. За да постанови решението си, съдът е установил, че с Писмо рег. № Е-26-Е-603 от 28.12.2024 г. до Министъра на енергетиката, жалбоподателят- „Електроразпределение Юг“ ЕАД съобщава, че настъпилите в периода 24.12.2024г. – 28.12.2024 г. тежки метеорологични условия - обилен снеговалеж, бурен вятър и ниски температури са причинили аварии по електроразпределителната мрежа и са нарушили нормалното електроснабдяване поради паднали дървета и затруднена проходимост на пътната мрежа. В писмото е посочено, че електрозахранването в определени населени места няма да може да бъде възстановено в посочения срок и прилага списък на тези населени места. Като причини за невъзможността сочи усложнената метеорологична обстановка, натрупания мокър сняг и затруднения достъп. Предвид изложеното отправя искане за издаване на заповед за въвеждане на ограничителен режим за производство и снабдяване с електрическа енергия от 08:00 ч. на 28.12.2024 г. до 19:00 ч. на 29.12.2024 г. за населените места, посочени подробно в приложението към писмото. В изпълнение на Заповед № Е-РД-16-2544 от 02.12.2024 г. в периода 09 - 12 декември 2024 г. е извършена и извънредна проверка относно техническото състояние и експлоатацията на енергийни обекти на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. За част от проверените енергийни обекти контролните органи са констатирали нередности, свързани с техническата експлоатация и безопасността при работа, за които се изготвени задължителни предписания за отстраняването им. На 28.12.2024г. е изготвен Доклад № Е-26-Е-601, в който Директора на Дирекция „Сигурност на енергоснабдяването и управление при кризисни ситуации“ към МЕ прави предложение да бъде направен отказ от въвеждане на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия за горепосочения период на територията на посочените в доклада общини. С оглед горното била издадена Заповед № Е-РД-16-2829 от 28.12.2024г., с която Министъра на енергетиката отказва въвеждането на ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия на територията на населените места, подробно изброени в приложението към Заповедта. От правна страна съдът е приел, че оспорената заповед на министъра на енергетика е издадена на основание чл. 72, ал. 2 ЗЕ, която регламентира общото правомощие на министъра да взема решения за въвеждане на ограничителен режим за територията на страната и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № 10 от 09.06.2004 г. за реда за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ /Наредба № 10/ 09.06.2004 г./, която конкретизира реда и начина на упражняване на това правомощие, а именно чрез издаване на заповед. Според решаващият съд предвид относимата нормативна уредба, министърът на енергетиката е компетентния да се произнесе по искането с рег. № Е-26-Е-603 от 28.12.2024 г. на ЕР Юг ЕАД, поради което оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия. Преценил, че заповедта е обективирана в предвидената в закона писмена форма. Намерил, че същата обаче е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила на чл.35 от АПК, който вменява на органа задължение да разгледа всички относими факти и обстоятелства по преписката. Освен това оспореният отказ е немотивиран по същество - липсва анализ на конкретните факти, които биха оправдали отказа при съвкупна преценка на обществения и частния интерес. Първоинстанционният съдебен състав приел, че МЕ е следвало да направи сравнителен анализ на метеорологичните условия и последиците от тях към настоящия момент и назад през годините. Решението валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора нарушения, съставляващи касационни основания. АС Пловдив правилно и съобразно с приетите по делото доказателства е установил фактите по делото и правилно е подвел същите под приложимите правни норми. Настоящият касационен състав споделя изцяло фактическите и правни изводи на съда, развити в мотивите на обжалвания съдебен акт, които не намира за необходимо да приповтаря и към които препраща с оглед правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Административното производство по чл. 72 от ЗЕ се инициира от жалбоподателя чрез искането, подадено на 28.12.2024 г. Приложимите процедурни правила освен в ЗЕ се съдържат в Наредба № 10 от 9 юни 2004 г. за реда за въвеждане на ограничителен режим, временно прекъсване или ограничаване на производството или снабдяването с електрическа енергия, топлинна енергия и природен газ (Наредба № 10) и Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл. 3, ал. 4 от Наредба № 10 в срок от 24 часа от постъпване на съответното искане се въвежда ограничителен режим при наличие на някоя от причините по ал. 1 или отказва да се въведе такъв. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗЕ и чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата ограничителен режим за снабдяване с електрическа енергия може да бъде въведен при наличие на непреодолима сила. Понятието "непреодолима сила" не е дефинирано в Закона за енергетиката или в Наредбата, поради което следва да бъде приложено в смисъла му по чл. 306, ал. 2 от Търговския закон, а именно непредвидено или непредотвратимо събитие от извънреден характер. Напълно обосновано в мотивите на първоинстанционното решение е прието, че въвеждането на ограничителен режим в предвидените в чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗЕ хипотези се цели да се осигури животът или здравето на гражданите или да се защитят важни държавни или обществени интереси. Касае се периода на новогодишните празници, при което семействата пребивават в домашни условия и има повишена необходимост от ползване на електрическа енергия за бита. Нейната липса влияе отрицателно на всички битови аспекти до степен за невъзможност за нормални житейски условия. Това обуславя необходимостта от мобилизиране на целия потенциал за преодоляване на аварийни ситуации, в степен покриваща или дори надвишаваща грижата на добрия търговец. В случая, въвеждането на ограничителен режим за по малко от 48 часа осигурява безопасност на живота и здравето на гражданите, тъй като препятства по-дълъг период с липса на електроснабдяване и допринася за мобилизиране на заложеното в аварийния план на ЕР Юг ЕАД да започне преодоляване на техническите проблеми. Действително, в подкрепа на описаното от съда, няма данни административният орган да е проверил вида и местоположението на повредените съоръжения, естеството на повредите, броя на захранваните от тези съоръжения обекти. Приложените справки, обуславят извода за значителен брой потребители, които са останали без електрозахранване поради лошите метеорологични условия и усложнената зимна обстановка. Следва да се посочи, че електроразпределителното дружество дори при полагане на обичайната дължимата грижа за линейната инфраструктура, при техническата повреда от подобно естество не би било във възможност да отстрани повредите в срок по-кратък от 48 часа. Установените обстоятелства са поставили обществения доставчик в обективна невъзможност да доставя договореното електричество на съответната територия. Действително, снеговалежът, затрупванията и навяванията не са необичайни, внезапно възникнали събития за зимния период, но извънредния интензитет и множеството аварии е налагало издаване на административен акт за ограничаване или прекъсване на електроснабдяването за всички потребители в процесните населени места. ВАС трайно приема в практиката си и по други дела, че квалификацията на дадено събитие като форсмажор е правен въпрос, който изисква обективна преценка. Не е достатъчно едно явление да е сезонно предвидимо, от значение е именно неговият извънреден интензитет и мащабът на последиците. В различни свои решения, ВАС е подчертавал необходимостта административните органи да извършват сравнителен анализ на метеорологичните данни (напр. чрез справки от НИМХ) спрямо средните стойности за предходни години, за да обосноват извод за „обичайност“. Фокусът е върху причинно-следствената връзка между явлението и обективната невъзможност за изпълнение на задълженията (в случая – отстраняване на авариите в 48-часовия срок по чл. 72, ал. 1 от ЗЕ). В допълнение, липсата на пълен и всестранен анализ на фактите и доказателствата е системно основание за отмяна на административни актове от съда. Неизпълнението на задължението по чл. 35 от АПК се квалифицира като съществено нарушение, тъй като, ако беше изпълнено, крайният акт би могъл да бъде различен. Доказателствената тежест в административното производство е на органа, който е длъжен служебно да събира доказателства, а не да прехвърля тази тежест върху заявителя. Въпреки това, заявлението за издаване на процесната заповед е било подкрепено със съответните справки, приложени по делото, които са обосновавали искането. Ето защо, липсата на конкретни фактически основания в мотивите на акта е нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и е самостоятелно основание за отмяна. В касационната жалба е посочено, че съдът е следвало да отчете мотивите, залегнали в писмените бележки, предоставени в съдебното производство, но с тях административният орган не може да санира липсата на съществени елементи от съдържанието на административния акт, нито процесуалните си пропуски в производството. Настоящият състав подкрепя и извода, че ограничителният режим по чл. 72 от ЗЕ е превантивна мярка за защита на енергийната система и обществения интерес, а не инструмент за санкциониране на енергийните предприятия. Отказът на министъра, мотивиран с предполагаеми пропуски в подготовката на дружеството, е в несъответствие с целта на закона и нарушава принципа на съразмерност, тъй като създава риск от по-тежки последици за сигурността на снабдяването По изложените съображения, тричленният състав на ВАС, Трето отделение намира решението на АдмС Пловдив за правилно и следва да го остави в сила. При този изход на спора касаторът дължи на ответната страна, която е претендирала сторените разноски за юрисконсултско възнаграждение, разноски в размер на 51,13 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение

Цитирани разпоредби

18