Определение № 9533 от 05.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8539/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. А. А., действаща лично и в качеството си на законен представител на непълнолетните У. И. А., А. И. А. и от И. Х., всички граждани на Сирия, против определение № 15024/20.04.2026 г., постановено по административно дело № 11355/2025 г. по описа на Административен съд – София- град. Оплакванията в частната жалба са за неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяната му и връщане на делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – завеждащ Консулската служба към Посолството на република България в Бейрут, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, при извършената проверка съобразно чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С оспореното определение АС – София- град е оставил без разглеждане жалбата на Р. А. А., действаща лично и в качеството си на законен представител на непълнолетните У. И. А., А. И. А. и от И. Х., всички граждани на Сирия, срещу мълчалив отказ за издаване на визи вид "D" от завеждащия Консулската служба в Посолството на Република България в Бейрут, Ливан, по заявления № 25000723, № 25000724, № 25000725 и № 25000726 от 22.07.2025 г. и е прекратил производството по делото. От приложената административна преписка се установява, че частните жалбоподатели са подали заявления за виза "D" в Консулската служба в Посолството на Република България в Бейрут, Ливан, регистрирани под № 25000723, № 25000724, № 25000725 и № 25000726 от 22.07.2025 г. Между страните по делото не се спори, че И. Х., Р. А., У. А. и А. А. са членове на семейството (съответно баща, майка, сестра и брат) на непълнолетния М. И. А.. С влязло в сила решение №7983/17.07.2024г. на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет (ДАБ-МС), на М. А. е предоставен хуманитарен статут. С решение № 1616/12.02.2025г. на председателя на ДАБ-МС на М. А. И. е разрешено да се събере на територията на Република България със своите родители И. Х. и Р. А. А., брат А. А. И. и сестра У. А. И.. Това решение също е влязло в сила. Именно въз основа на това разрешение за събиране на семейството жалбоподателите са поискали издаването на визи за дългосрочно пребиваване (виза вид "D"). Със SMS съобщение, изпратено от Консулската служба към Посолството на република България в Бейрут, на първата жалбоподателка е съобщено, че поради промяна на закона в България, няма правно основание за обработка на молбата на заявителите и заявленията за визи са автоматично отказани. От представеното извлечение от Националната визова информационна система се установява, че процесните заявления са със статус „оттеглени от заявител“. В депозираното от ответната страна становище са сочи, че във връзка с промяната на ЗЧРБ, „…заявленията са оттеглени служебно след 28.07.2025г. като точната дата не фигурира в дигиталната визова система и не може да бъде посочена“ (цитат от становище изх.№ Ко-34.1-109/20.02.2026г. на л.149 от делото). В подадената до АССГ жалба се сочи, че се оспорва отказ за разглеждане на заявление за виза вид "D". След дадени от съда указания е уточнено, че се оспорват именно отказите за разглеждане на заявленията за издаване на виза, но се сочи, че с полученото от жалбоподателката съобщение представлява и мълчалив отказ по подадените заявления. Във връзка с направените уточнения съдът е приел, че предмет на делото са мълчаливи откази за издаване на визи вид "D" от ЗКС на Р България в Бейрут, Ливан, по заявления № 25000723, № 25000724, № 25000725 и № 25000726 от 22.07.2025 г., подадени от четиримата жалбоподатели. Първоинстанционният съд обосновава извод за недопустимост на оспорването с оглед на обстоятелството, че в конкретната хипотеза не е формиран мълчалив отказ предвид настъпилата законова промяна. Съдът приема, че след отмяната на чл.24, ал.1, т.22 от ЗЧРБ няма нормативно установено задължение за ЗКС за издаване на визи вид "D" на избраното основание за семейно събиране, а такъв отказ може да се формира само от орган, който разполага с материална компетентност да се произнесе по искането. Поради това първоинстанционният съд счита, че липсва формиран мълчалив отказ, подлежащ на оспорване- една от абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на производството. С оглед на това основание чл.159, т.1 от АПК съдът оставя без разглеждане жалбата и прекратява производството по делото. Определението е неправилно. Съдът неправилно е определил предмета на делото с оглед на заявените от жалбоподателите фактически и правни твърдения. Видно от съдържанието на подадената до Административен съд – София-град жалба и направеното с молба от 19.11.2026г. уточнение, четиримата жалбоподатели оспорват отказите за разглеждане на подадените от тях заявления за издаване на визи вид "D", поискани на основание събиране на семейството, разрешено от председателя на ДАБ с решение № 1616/12.02.2025г. Този отказ за разглеждане на заявленията им е изричен и им е съобщен с едно общо уведомление на 27.08.2025г. В становищата на ответника, депозирани по делото, също неотклонно е поддържано, че заявленията, подадени след настъпилата законодателна промяна на 27.06.2025г., не са разглеждани по същество и производствата са прекратени поради оттегляне на заявленията. При тези данни съдът неправилно е определил предмета на съдебен контрол, приемайки, че се оспорват мълчаливи откази, формирани по процесните заявления за издаване на визи вид "D". При преценката за допустимост на съдебното производство съдът следва да определи характера на оспорения административен акт и водещо при тази преценка следва да е съдържанието на акта, а не неговите форма или наименование. В настоящата хипотеза с оспореното съобщение административният орган е заявил изричния си отказ да разгледа по същество отправени до него искания за издаване на визи. Съобразно разпоредбата на чл. 197 от АПК този отказ подлежи на обжалване, а разглеждането на жалбата се осъществява по реда на чл.198 и следващите от АПК (глава десета, раздел IV). Предмет на това производството е съществуването на правото на административно производство, обусловено от наличието на административнопроизводствени предпоставки, част от които са посочени в чл. 27, ал. 2 АПК. В тази връзка касационната инстанция намира за необходимо да припомни мотивите на тълкувателно решение № 2/24.03.2021 г. по т. д. № 10/2019 г. на ОСС на Върховния административен съд, в които правото на административно производство и правото за издаване на искания акт са изрично разграничени. След като заявителите са отправили до съответния административен орган заявления за издаване на визи, за органа възниква задължение да се произнесе по тези заявления по същество или да откаже да ги разгледа по същество. С оглед на изложеното в изпратеното до първата жалбоподателка съобщение следва да се приеме, че в настоящата хипотеза не е налице формиран мълчалив отказ по процесните заявления за издаване на визи, а е налице изричен отказ на административния орган да разгледа тези заявления. Съобразно изложеното по-горе, този отказ подлежи на обжалване по реда на чл. 197 и сл. АПК и в това съдебно производство следва да се установи законосъобразността на преценката на административния орган да откаже да разгледа по същество отправено до него искане. Това налага и категоричния извод, че производството пред административния съд е допустимо. Доколкото в писмото, в което е обективиран изричният отказ за разглеждане на заявленията, не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, следва да се приложи общото правило на чл.140, ал.1 от АПК, съгласно което срокът за обжалване се удължава на два месеца, който срок е спазен от жалбоподателите. В настоящата хипотеза Административен съд – София-град не е разгледал и не се е произнесъл по съществото на сложения пред него за разглеждане правен спор - изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправените до него заявления за издаване на визи. Вместо това е направил извод, че се оспорват мълчаливи откази, но е приел, че такива не са формирани на основание чл.58, ал.1 от АПК, поради което липсва годен за оспорване акт. Като е приел извод за недопустимост на подадената жалба поради липса на годен за оспорване административен акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за произнасяне по съществото на спора в производство по чл. 197 и сл. АПК. При новото разглеждане на спора в производството по чл.197 от АПК съдът следва да прецени дали правилно или неправилно административният орган е отказал да се произнесе по същество на отправените до него искания за издаване на визи. Съдът следва да прецени основателността на възраженията на административния орган, че жалбоподателите са оттеглили заявленията си за издаване на визи вид "D", а освен това е отпаднала компетентността на завеждащия Консулската служба към Посолството на република България в Бейрут да се произнесе по тези заявления с оглед на настъпилата законодателна промяна. При тази преценка първоинстанционният съд следва да съобрази разпоредбите на ЗЧРБ и НУРИВОВР. Съгласно чл. 9г ЗЧРБ и чл. 10, ал. 1 НУРИВОВР видовете визи, посочени в чл. 9а ЗЧРБ, се издават от дипломатическите и консулските представителства на Република България. Чл.34, ал.7 от Закона за убежището и бежанците предвижда същата компетентност по отношение на издаването на визи в случаите, когато на чужденец с предоставена международна закрила е разрешено да се събере със семейството си на територията на Република България, каквато е настоящата хипотеза. Цитираната норма (във всички свои редакции), предвижда, че визи на членовете на семейството се издават след разрешението по ал.2 и 4, от българските дипломатически или консулски представителства. Тъй като преценката относно компетентността на органа е част от тази проверка, а съставът на първоинстанционния съд вече е изложил мотиви в тази насока, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ.