Решение № 11782 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13354/2015 г.

Решение № 11782 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13354/2015 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - П. срещу решение № 1941/23.10.2015 г. на Административен съд П. по адм. д. № 2052 по описа за 2015 г. в частта, с която е отменен ревизионен акт № Р-160026114001052-091-001/21.042015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П. относно допълнително установените в тежест на Д. К. Д. задължения за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и за ЗОВ за 2011 г. Оплакванията на касатора са за неправилност на решението заради противоречието му материалния закон и съществените съдопроизводствените правила. Отправя упреци към оценъчната дейност на съда при формиране на фактическия му извод за действителния размер на платеното от РЛ по договор за продажба на недвижим имот от 30.08.2011 г. Отрича допустимостта на доказването на частична привидност на договора във формата на нотариален акт от 30.08.2011 г. с акт в проста писмена форма и със свидетелски показания без да е отчетена заинтересоваността на свидетелите от разрешаването на спора в полза на жалбоподателя. Иска отмяна на обжалваната от него част от решението и съответно ползващото го разрешаване на спора по същество. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Д. К. Д., чрез повереника му адв. К., в писмен отговор и писмено становище отрича основателността на насрещната касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационното съдебно производство. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият състав на Върховния административен съд прие за установено следното: С отменената от АС П. част от ревизионен акт, при ревизия проведена по правилата на чл. 122 - 124а от ДОПК и обоснована с предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, в тежест на Д. Д. са установени допълнителни задължения за подоходен данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2011 г. в размер 1 570.57 лева и лихва за забава 476.27 лева и задължения за задължителни осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице за 2011 г.: вноски за ДОО - 2 377.50 лв. и лихви - 881.46 лв.; вноски за ДЗПО - УПФ - 928.71 лв. и лихви - 344.32 лв.; вноски за ЗО - 1 485.94 лв. и лихви - 450.61 лв. Според приходната администрация за данъчен периоди 2011 г. данъчният субект е извършил касови парични разходи превишаващи паричните му доходи. Изследването на оборота на парични средства е извършено по метода на баланс на паричния поток, чрез съпоставяне на извършените и получените плащания в брой. Паричният недостиг от 20 497.84 лева е квалифициран като доход с неустановен източник. Данъчната основа е определена като облагаемият доход е намален с дължимите ЗОВ. Към ДО от 15 705.69 лева е отнесена данъчната ставка по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ и е изчислен размера на данъка 1 570.57 лева. В потока на разходите е включена сумата 13 500 лева, представляваща э от цената на закупени от Д. 5/6 идеални части от недвижим имот - апартамент в гр. Х. с договор във формата на нотариален акт № 121/30.08.2011 г. Продавачи са майката и сестрата на РЛ. Уговорената в НА цена е 27 000 лева, като тя поделена поравно между Д. и съпругата му при формирането на паричните потоци. Не е ценен договор от 15.01.2011 г. между страните по договора от 30.08.2011 г., според който действително платената цена от Д. е 4 500 лева с акцепиенс сестра му. В обхвата на ревизията са и 2012 и 2013 г., в които органите по приходите също са установили парични несъответствия на РЛ, но те били "компенсирани" с приходите на съпругата. Облагаемият доход е възприет като осигурителен доход, за който РЛ, бидейки в кръга на лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО /като едноличен търговец/ и самоосигуряващо се лице дължи изравнителни вноски по чл. 6, ал. 8 КСО в размерите, определени за фонд "Пенсии" и за ДЗПО, както и здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 2 ЗЗО. На основание чл. 124а ДОПК задълженията за ЗОВ са определени по реда на чл. 122 - 124 ДОПК за отчетната 2011 г. Разпоредената от съда частична отмяна на РА е резултат от различните от тези на органите по приходите фактически установявания. Според първостепенния съд с договора от 15.01.2011 г. в проста писмена форма и с показанията на продавачите Д. И. и Е. А. /майка и сестра на жалбоподателя/ се установява, че продажната цена е за дела на сестрата в съсобствения апартамент в гр. Х. Нейният размер е 4 500 лева, платени при сключването на този договор. На съществуването на такъв договор сочело препращането в последвалия го нотариален акт № 121/30.08.2011 г. Съдът е обосновал допустимостта на свидетелските показания и недължимостта на квалифицирана писмена форма за договора от 15.01.2011 г. с позоваване на разпоредбата на чл. 165, ал. 2 ГПК. Преодолял е доводът за заинтересованост на свидетелите с припознаване на качеството им на страна по двата договора. След корекция на изходящия паричен поток с разликата от 13 500 до 2 250 лева /1/2 от 4 500 лева/ е изчислил отрицателно годишно парично салдо 12 757.20 лева, което се "компенсирало" от положителното салдо на съпругата от 14 759.40 лева /нейният резултат също е променен със съобразяване на действително платеното по договора за продажба на недвижим имот/. С недоказаността на имущественото несъответствие по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК е обвързал неприложимостта на особения ред по чл. 122 - 124а ДОПК за провеждане на ревизии и незаконосъобразността на утежняващия административен акт в съответната засегната от този порок част. Първоинстанционното решение е правилно. Обсъдените от първостепенния съд за формиране на фактическите му констатации писмени и гласни доказателствени средства са допустими, относими и необходими. Затова и с допускането и събирането им не е нарушен процесуалният закон. Касаторът не сочи правна норма, с която да привърже очакването си договорът от 15.01.2011 г. да бъде в квалифицираната писмена форма, каквато е следвана за действителността на договора от 30.08.2011 г. Не съществува ограничение страните по сделката да установят действителната си воля при пълна или частична симулация, както преди, така и след сключването на симулативната сделка. При антиципирано обратно писмо се заявава отнапред действителната воля, макар тя да се разминава с последващо обективираната по привидния договор. В случая страните по договора във формата на нотариален акт № 121/30.08.2011 г. са препратили към предхождащия го договор от 15.01.2011 г. и така са потвърдили същинските си намерения. С арг. от чл. 165, ал. 2 ГПК простата писмена форма е достатъчна за установяване на привидността на съгласието в изходящ от страната документ. Волеизявлението на страните по договора в най-тежката квалифицирана форма не получава характеристиките на официален документ от извършеното нотариално удостоверяване. Качеството официален документ има само тази част от нотариалния акт, която съдържа удостоверителното изявление на нотариуса. С началото на писмено доказателство по чл. 165, ал. 2 ГПК се преодолява и ограничението в допустимостта на гласни доказателствени средства по чл. 164, ал. 1, т. 4 ГПК. Търсената от касатора квалифицирана форма не би следвало да е допустима с арг. от чл. 574 ГПК, тъй като нотариусът следва да откаже нотариално действие по отношение на противоречащ на закона и добрите нрави документ. Без значение за изхода на спора е извършеното от първостепенния съд в противоречие с материалния закон преобразуване на паричния поток на С. за 2011 г. чрез редукция на разходите с 11 250 лева за покупката на имота по НА № 121/30.08.2011 г. От разпоредбата на чл. 32, ал. 1 СК за съвместно поемане от съпрузите на разходите за задоволяване на нуждите на семейството не следва извод, че стореният от единия съпруг разход се разделя поравно с другия съпруг. В случая солвенсът е известен - Д. Д. Не съществува информационен източник за съвместно участие на другия съпруг при касовото плащане. С решението е повторена грешка на администрацията. Всъщност целият разход за покупка на имота е следвало да се включи в паричния поток на Д. С това, обаче, се постига увеличаване на възможностите на съпругата му да "компенсира" разходите му и да се преодолее паричният недостиг. "Компенсирането" на разходите в семейството не се основава на позитивното право. Моралът е регулатор на тези обществени отношения. Съответно на морала е очакването съпругът, които има парични наличности, да покрие недостига на нуждаещия се съпруг. Без да са доказани предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, е неприложим особеният ред за провеждане ревизията по чл. 122 - 124а ДОПК, а постановеният в това производство заключителен акт е незаконосъобразен. Разпоредената от административния съд отмяна на засегнатата от порока част от РА е правилна. Правилното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат деловодни разноски в размер 600 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение