Определение № 50432 от 18.10.2022 г. на ВКС по т. д. № 1193/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба /неправилно наименувана частна касационна жалба/ на „Билтрейд Груп“ ЕООД, [населено място] срещу определение № 3217 от 7. 12. 2021 г. по ч. гр. д. № 2495/2021 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 1 състав, с което са оставени без уважение молбите на частния жалбоподател от 21. 10. 2021 г. с искане за поправка на очевидна фактическа грешка и тълкуване на определението от 28. 09. 2021 г. по същото дело. Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Оспорва извода на Софийски апелативен съд, че не е налице допусната в определението от 28. 09. 2021 г. очевидна фактическа грешка, като твърди, че в случая съществува различие в изразената воля на съда в мотивите и в диспозитива с оглед оставянето без разглеждане на жалбата срещу отказа за назначаване на особен представител на дружеството частен жалбоподател в настоящото производство и дадените указания в мотивите за назначаването на такъв. Счита, че ако се приеме, че не е налице очевидна фактическа грешка в определението на САС, то волята на съда следва да бъде разтълкувана като неясна и противоречива. В частната жалба са изложени и подробни доводи за неправилност на извода в определението от 28. 09. 2021 г., че са налице предпоставките по чл. 29, ал. 4 ГПК за назначаване на особен представител на ищеца търговско дружество, доколкото един от двамата му управители, които го представляват съвместно, е и управител на ответното дружество. Ответникът по частната жалба „Бумекс“ ООД не е депозирал отговор на жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение като прецени доводите на жалбоподателя и данните по делото, прие следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че е бил сезиран с частна жалба на „Билтрейд Груп“ ООД срещу разпореждане на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата за назначаване на особен представител на дружеството и на основание чл. 129, ал. 3 ГПК е върната исковата молба на дружеството и е прекратено производството по делото, като по жалбата се е произнесъл с определение от 28. 09. 2021 г. Счел е молбата на дружеството по чл. 247 ГПК за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка в определението за неоснователна, тъй като не е налице противоречие между изразената воля на съда в мотивите на определението и диспозитива му. Изтъкнал е, че при разглеждане допустимостта на частната жалба срещу разпореждането за отказ да бъде назначен особен представител на дружеството е извършена преценка, че актът на СГС е необжалваем, поради което частната жалба като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане и така формираната воля на съда е намерила израз в диспозитива на определението в частта за оставяне без разглеждане на жалбата. Посочил е, че липсва противоречие между мотиви и диспозитив и в частта, с която е отменено разпореждането на СГС за връщане на исковата молба и прекратяване на делото, доколкото съставът е достигнал до извод, че актът на първоинстанционния съд е неправилен предвид връчването на съобщението за отстраняване на констатираните нередовности на адвокат Д., ненадлежно упълномощена от дружеството ищец. В обжалвания акт е отразено, че въпросът относно нуждата от назначаване на особен представител на ищеца е разгледан само с оглед проверката правилността на разпореждането за връщане на исковата молба. Изтъкнато е още, че преценката за наличието на хипотезата на чл. 29, ал. 4 ГПК е обусловила указанията за назначаване на особен представител на ищеца след връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на процесуалните действия. В атакувания акт е прието, че и молбата по чл. 251 ГПК за тълкуване на определението от 28. 09. 2021 г. е неоснователна, тъй като същото не е неясно. Обжалваното определение е правилно. Съгласно постоянната практика на ВКС, включително по чл. 290 ГПК, очевидна фактическа грешка, подлежаща на отстраняване по реда на чл. 247 ГПК, е всяко несъответствие между формираната в мотивите и обективираната в диспозитива на решението, съотв. определението действителна воля на съда; съдебното решение, съотв. определението подлежи на тълкуване по чл. 251 ГПК, само ако е неясно или двусмислено и този порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Правилна е преценката на въззивния съд, че определението от 28. 09. 2021 г. по ч. гр. д. № 2495/2021 г. на Софийски апелативен съд не е засегнато от тези отстраними пороци на съдебния акт. В диспозитива на определението от 28. 09. 2021 г., с който е оставена без разглеждане частната жалба на „Билтрейд Груп“ ЕООД, [населено място] срещу акта на първоинстанционния съд за отказ да бъде назначен особен представител, е отразена формираната в мотивите воля на съда за оставяне без разглеждане на частната жалба в тази част като недопустима с оглед насочването й срещу акт на съда, който не подлежи на обжалване. Налице е и пълно съответствие между преценката на въззивния съд за неправилност на разпореждането за връщане на исковата молба и извода, че същото следва да бъде отменено и делото върнато на СГС за продължаване на процесуалните действия, намерили отражение в мотивите, и втория диспозитив на акта, предмет на искането по чл. 247 ГПК. Неоснователни са доводите на частния жалбоподател за разминаване между мотиви и диспозитив, доколкото въззивният съд е извършил преценка за наличието на предпоставките по чл. 29, ал. 4 ГПК само с оглед правилността на разпореждането за връщане на исковата молба и е аргументирал становище, че в случая те са налице, тъй като един от управителите на ищеца дружество с ограничена отговорност, които го представляват съвместно, е и управител на ответното дружество, поради което на ищеца е следвало да бъде назначен особен представител. Именно с оглед това становище съставът на апелативния съд е счел за опорочени връчването на разпореждане за оставяне на исковата молба без движение на адвокат Д., упълномощена да представлява ищеца само от единия управител, съответно разпореждането за връщане на исковата молба и прекратяване на производството по делото. Що се касае до указанията за назначаване на особен представител на ищеца, който да потвърди извършеното от посочения адвокат процесуално действие по предявяване на исковата молба против „Бумекс“ ЕООД, то същите са обусловени от посоченото разбиране на съда и са дадени във връзка с отмяната на първоинстанционното разпореждане за прекратяване на производството по делото като неправилно и връщането на делото на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. С оглед изложеното следва да бъде споделен изводът в обжалвания в настоящото производство акт, че не е налице подлежаща на отстраняване очевидна фактическа грешка в определението от 28. 09. 2021 г. Отсъства и необходимост от тълкуване на същия акт на САС, доколкото диспозитивът му, включващ вече посочените две части, е ясен и не съдържа двусмислие, което определя становището на съда, че не е налице основанието по чл. 251 ГПК като законосъобразно. Следва да се изтъкне, че доводите на частния жалбоподател за допусната явна фактическа грешка в определението от 28. 09. 2021 г. и за нуждата от тълкуването му, са изложени, без да се държи сметка за съдържащите се в определението два диспозитива и при смесване на мотивите на въззивния съд за постановяването им. По изложените съображения обжалваното определение на Софийски апелативен съд като правилно следва да бъде потвърдено. Доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на извода на въззивния съд за наличието на предпоставките по чл. 29, ал. 4 ГПК, обективиран в определението от 28. 09. 2021 г., не могат да се преценяват в настоящото производство с предмет проверката на правилността на определение № 3217 от 7. 12. 2021 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение