Определение № 145 от 11.04.2018 г. на ВКС по т. д. № 1876/2017 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Постъпила е молба за изплащане на парична гаранция с вх. № 1893/21.02.2018 г. от ЧСИ Т. М. на внесеното от длъжника ЗАД [фирма] обезпечение по сметка на ВКС в размер на 18 903,09 лв. да бъде преведено по сметката на ЧСИ Т. М., рег. № 803, с район на действие ОС [населено място] по изп. дело № 20178030400893 към взискателя З. Т. Х. от [населено място]. В молба-отговор от страна на ЗАД [фирма], депозирана на 28.03.2018 г. е изразено становище за неоснователност на молбата на ЧСИ за изплащане на паричната гаранция, доколкото сума от 23 398,54 лева е преведена на ЧСИ Т. М. от страна на ответника-застраховател в изпълнение на задължението по съдебното решение. С оглед на това е отправено и искане за освобождаване на внесената гаранция от 18 903,09 лева в полза на вносителя и превеждането й по посочената в молба-отговор от страна на ЗАД [фирма], депозирана на 28.03.2018 г., сметка. Върховният касационен съд, състав на второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С определение № 278 от 12.06.2017 г. на ВКС, ТК, І отд., постановено по ч.т.д. № 1339/2017 г., след като е взето предвид внесеното по набирателната сметка на ВКС обезпечение в размер на 18 903,09 лв. по смисъла на чл. 282, ал. 2 ГПК, е уважено искането на касатора ЗАД [фирма] -гр. С. за спиране изпълнението на невлязлото в сила осъдително решение № 43 от 24.04.2017 г. на Бургаски апелативен съд по в.т.д. № 83/2017 г.. Посоченото въззивно решение е влязло в законна сила на 31.01.2018 г. с постановяване на определение № 64 от 31.01.2018 г. по т. д. № 1876/2017 г., с което не е допуснато касационно обжалване. С приключване на касационното производство в неговата първа фаза, е отпаднало и основанието за спиране на изпълнението по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК. Доколкото, обаче, сумата от 23 398,54 лева е преведена по сметка на ЧСИ Т. М. в Ц. АД от страна на ответника-застраховател в изпълнение на задължението по съдебното решение, за което е представено копие от преводно нареждане от 26.03.2018 г., то внесената гаранция не следва да се превежда повторно също по сметка на ЧСИ в изпълнение на вече изпълнено задължение на длъжника. С оглед на това обстоятелство се явява основателно отправеното от ЗАД [фирма] насрещно искане за освобождаване на внесената гаранция от 18 903,09 лева в полза на вносителя и превеждането й по посочената сметка в молба-отговор от страна на ЗАД [фирма], депозирана на 28.03.2018 г.. Водим от изложеното, състав на ВКС, ІІ т.о.