Решение № 158 от 08.12.2009 г. на ВКС по н. д. № 654/2009 г.

Всъщност ГРС не е оспорил, че „престъпленията, за които е привлечен към наказателна отговорност обв. Р. Р., са извършени на територията на град Габрово”, а именно това е основният критерий за определяне на местната подсъдност, посочен в чл.36, ал.1 НПК. ГРС се е позовал обаче и на ал.3 от разпоредбата, смятайки за по-важно обстоятелството, че досъдебното производство не само е било „завършено”, но и започнало в района на СРС – в столичната следствена служба и с наблюдаващ прокурор от Софийската районна прокуратура. Това разбиране на ГРС очевидно противоречи на цитираната норма, която има спрямо съдържащото се в ал.1 не алтернативно, а субсидиарно значение: само „Когато не може да се определи мястото, където е извършено престъплението, или обвинението е за няколко престъпления, извършени в района на различни съдилища…”. Вярно е, че ГРС се е позовал и на „още един аргумент”: че „никой от лицата по списъчния състав не е от района на РС-Габрово”, т.е. на евентуалната приложимост в случая на чл.43, т.1 НПК. ГРС формално е прав, но не е отчел, че обвиняемият и шестима свидетели са с местоживеене в съседни на неговия райони – Дряново, В. Търново и Трявна (вж. за такава хипотеза и опр.42/95-І, Сб., с.120), а също така и че само четирима свидетели са от София, и те съвсем не са „много” по смисъла на цитираната т.1 (вж. и опр.2/03-І, Бюл. 2/03). Ръководен от изложеното, ВКС – І наказателно отделение