Определение № 219 от 26.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1067/2015 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на Н. Д. К. и В. К. К. – двамата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. С. Б., против определение № 19 от 9 януари 2015 г., постановено по ч.гр.д. № 619/2014 г. по описа на апелативния съд в гр. Варна, с което е потвърдено определение № 3122 от 27 октомври 2014 г. по гр.д. № 150/2014 г. по описа на окръжния съд в гр. Варна за оставяне без уважение молба за поправка на очевидна фактическа грешка на решение № 1228 от 12 август 2014 г. по гр. д. № 150/2014 г. на окръжния съд в гр. Варна. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по правния въпрос следва ли съдът, който е сезиран с иск по чл. 108 ЗС да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца. Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че поставеният по делото правен въпрос е идентичен с въпрос в образуваното с разпореждане от 17 юни 2014 г. на председателя на Върховния касационен съд тълкувателно дело № 4/2014 г. по описа на гражданската колегия на ВКС, а именно: „следва ли съдът, сезиран с осъдителен иск по чл. 108 ЗС, да се произнесе с установителен диспозитив за принадлежността на правото на собственост към патримониума на ищеца”. Тъй като произнасянето по настоящия спор е търсено по същия правен въпрос, то се налага производството по делото да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение. Предвид изложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение