Определение № 120 от 16.04.2013 г. на ВКС по гр. д. № 399/2012 г.

Производството е по реда на чл. 248 ал.2 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК. С молба вх. Nо 261/11.01.2013 година адв.К. И. Б. от АК-М., като процесуален представител на Н. Д. А. от [населено място] е поискал да се постанови определение за изменение на определението за присъждане на направените разноски за защита в касационното производство разноски на доверителя му в смисъл, че се дължат, с оглед на постановения краен резултат,направените от доверителя ми разноски за всички инстанции, претендирайки присъждане допълнително на сума от 610 лв. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно с касационната жалба. В дадения срок за отговор, И. Н. С. не е подал отговр във връзка с производството, но е подал две „въззивни жалби” срещи решението на ВКС. По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: С Решение Nо 221 от 08.01.2013 година по гр.д. Nо 399/2012 година на ВКС-II отд. постановено по чл. 290 ГПК, съставът на ВКС е отменил въззивно Решение от 05.01.2012 година по гр.възз.д. Nо 200/2011 год. на ОС-Монтана, в частта, с която е уважен иска на И. Н. С. срещу Н. Д. А. на основание чл. 59 ЗЗД и вместо него е постановил ново решение, с което искът на И. Н. С. от [населено място] срещу Н. Д. А. от [населено място], област М. за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за времето 15.11.2006 година до 05.01.2009 година, на основание чл. 59 ЗЗД, размер на сумата 2 612.30 лв ./ две хиляди шестстотин и дванадесет и 0.30 лв. / е отхвърлен като неоснователен. С посоченото решение, И. Н. С. от [населено място] е осъден да заплати на Н. Д. А. от [населено място], област М. сумата 440 лв. /четиристотин и четиридесет лева/, разноски за касационната инстанция. Касаторът по настоящото дело Н. Д. А. е ответник по заявените обективно съединени искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД. Молбата му за присъждане на разноски за всички инстанции е направена своевременно, с касационната жалба, но по същество е частично основателна. Правото на разноски в исковия процес е регламентирано с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Разноските на Н. Д. А. за първата инстанция в размер на 200 лв. са присъдени и не може да бъдат предмет на ново произнасяне. С Решение от 03.05.2011 година ,постановено по гр.д. Nо 585/2009 год. на РС-Монтана, заявеният от И. Н. С. срещу Н. Д. А. на основание чл. 108 ЗС иск за признаване правото на собственост и предаване владението на ТРАКТОР ТК-80, Nо * и двигател Nо * е отхвърлен, като в полза на ответника Н. А. са присъдени разноски в размер на 200 лв., адвокатски хонорар. В тази част решението на първата инстанция е потвърдено с въззивно Решение от 05.01.2012 година по гр.възз.д. Nо 200/2011 год. на ОС-Монтана, а с Определение Nо 345/08.06.2012 г. по гр.д. Nо 399/2012 година на ВКС-II г.о. касационната жалба на И. Н. С. не е допусната до касационно обжалване и, на основание чл. 296 т.3 ГПК решението, в т.ч. и за присъдените от първата инстанция разноски в полза на Н. А., е влязло в сила .Налице е изпълнителен титул за сумите, разноски на ответника в първоинстанционното производство, и искането в тази част е неоснователно. Разноските, направени от Н. Д. А. във въззината инстанция, в размер на 200 лв. / двеста лева / по Договор за правна защита и съдействие Nо 0045018 / 22.08.2011 година, следва да бъдат присъдени. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция,при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл. 248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното определение от ВКС по реда на чл. 293 ГПК е от тази категория, е ЕДНОМЕСЕЧЕН от постановяване на съдебния акт. При данните по делото следва, че след като Решение Nо Nо 221 от 08.01.2013 година по гр.д. Nо 399/2012 година на ВКС-II отд. постановено по чл. 290 ГПК, съставът на ВКС е отменил въззивно Решение от 05.01.2012 година по гр.възз.д. Nо 200/2011 год. на ОС-Монтана, в частта, с която е уважен иска на И. Н. С. срещу Н. Д. А. на основание чл. 59 ЗЗД и вместо него е постановил ново решение, с което искът на И. Н. С. от [населено място] срещу Н. Д. А. от [населено място], област М. за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи за времето 15.11.2006 година до 05.01.2009 година, на основание чл. 59 ЗЗД, размер на сумата 2 612.30 лв ./ две хиляди шестстотин и дванадесет и 0.30 лв. / е отхвърлен като неоснователен, но е присъдил разноски само за касационната инстанция въпреки направеното искане в касационната жалба за присъждане на разноски за всички инстанции, пропускът следва да бъде отстранен чрез присъждане и на разноските във въззивната инстанция ,в размер на 200 лв. / двета лева/. По изложените съображения и на основание чл. 248 ал.1 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.3 ГПК, състав на второ отделение на гражданската колегия при Върховния касационен съд