Определение № 1484 от 08.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 835/2024 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Комисия за защита на конкуренцията, подадена чрез процесуален представител З. Чолаков. Жалбата е против определение №10 от 05.01.2024г., постановено по адм. дело №9/2024г. по описа на Административен съд София - област. С обжалваното определение е спряно допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение на решение №1328 от 21.12.2023г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, постановено по преписка №КЗК/448/2023г., до окончателното решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон, противоречие със съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл.209, т.3 вр. чл.236 от АПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и постановяване на друго определение, с което да се потвърди незабавното изпълнение на решение №1328 от 21.12.2023г. на КЗК по преписка №КЗК/448/2023г. Ответникът – „Борн уинър глобал" ЕООД, с представен отговор на частната жалба, изразява становище за нейната неоснователност. Моли да бъде потвърдено обжалваното определение. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащо на обжалване определение съгласно чл.229, ал.1, т.2 вр. чл.166, ал.3 от АПК, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл.230 от АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение Административен съд София - област е спрял допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение на решение №1328 от 21.12.2023г. на КЗК, постановено по преписка №КЗК/448/2023г., до окончателното решаване на спора с влязъл в сила съдебен акт. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е счел, че допуснатото предварително изпълнение на оспореното решение, преди приключване на проверката за нейната законосъобразност по същество, би могло да доведе до сериозни затруднения във функционирането както на дружеството жалбоподател, така и на дружествата, които имат договорни отношения с него. Административният съд е приел, че ако решението на КЗК не бъде спряно, „Борн уинър глобал" ЕООД ще претърпи значителни и трудно поправими вреди, защото бизнес партньорите му щели да преустановят да работят с него, с което жалбоподателят щял да изпадне в несъстоятелност, което водело до предсрочна изискуемост на всички заеми и на всички кредити на „Борн уинър глобал" ЕООД. Вследствие на това дружеството жалбоподател нямало да е в състояние да функционира нормално поради нереализирането на пазара на неговите продукти. Той нямало да удовлетвори своите кредитори и същите щели да претърпят загуби, а можело и да преустановят дейността си. На следващо място щели да бъдат засегнати и интересите на доставчиците, които са произвели стоката и не било ясно дали „Борн уинър глобал" ЕООД ще има финансовата възможност да заплати произведената стока. Така щели да бъдат засегнати финансовите интереси на голям кръг търговски субекти по възможно най-неблагоприятен начин. Не било изключено „Прокредит Банк“ да обяви предсрочна изискуемост на кредитите на „Борн уинър глобал" ЕООД, като банката измести определени контрагенти на жалбоподателя. С оглед на това щели да се нанесат значителни вреди и на трети лица. Съдът е счел, че посочените обстоятелства съставляват "нови обстоятелства" по смисъла на второто изречение на чл.166, ал.2 АПК, защото тези обстоятелства са релевирани за първи път от дружеството в молбата му до съда и същите не са били обсъждани от издателя на оспорения административен акт. Съдът е взел предвид и огромния социален ефект от неизпълнение на договорите от дружеството, загубата на работни места на служителите в съответните дружества, приходи в републиканския бюджет и социални осигуровки. Освен това изтеглянето на продукция щяло да се отрази негативно, пряко и непосредствено, на неорганичен брой хора, ползващи тези продукти, което щяло да засегне непряко благосъстоянието на потребителите. Спирането на допуснатото по закон незабавно изпълнение на решението нямало да застраши или накърни защитаваните с чл.60 ал.1 от АПК общо възприети ценности. Обжалваното определение е правилно. Според чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон /какъвто е случая – чл.66, ал.1 от ЗЗК/, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на чл.166, ал.2 от АПК. Съгласно последната разпоредба съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искане за спиране по жалби срещу административен акт, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставена на презумираните предпоставки по чл.60, ал.1 от АПК. Следователно, за да бъде спряно предварителното изпълнение жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали от допуснатото по закон предварително изпълнение ще последват значителни или трудно поправими вреди, които да са противопоставими на презюмирания обществен интерес за предварително изпълнение. Или условията за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение се съдържат в чл.166, ал.2 от АПК и те са предварителното изпълнение да би могло да причини на оспорващия значителни или трудно поправими вреди, при това основани на нови обстоятелства. В случая първоинстанционният съд обосновано е приел, че тези основания са били налице. Установява се, че допуснатото по силата на чл.66, ал.1 от ЗЗК незабавно изпълнение касае установените по т.2, т.3 и т.4 нарушения от оспореното пред административния съд решение №1328 от 21.12.2023г. по преписка №КЗК/448/2023г. на КЗК. Трите установени от КЗК нарушения са по чл.35, ал.1 от ЗЗК /имитация/, а незабавното изпълнение по тяхното прекратяване е свързано с преустановяване от „Борн уинър глобал" ЕООД предлагането на пазара на продукти от продуктова група овесени барове („флапджак“), продукти от продуктова група протеинови барове и продуктите от продуктова група протеин на прах. Това /незабавното изпълнение по прекратяване на трите нарушения/ е свързано с изтегляне от пазара на тези стоки и преустановяване на тяхната продажба до влизане в сила на оспореното пред административния съд решение на КЗК. С обжалваното определение административният съд обосновано е приел, че допуснатото по силата на чл.66, ал.1 от ЗЗК незабавно изпълнение ще причини на „Борн уинър глобал" ЕООД значителни и трудно поправими вреди. Изтеглянето от пазара на коментираните продукти и преустановяване на тяхната продажба при липса на установено нарушение с влязъл в сила акт, причинява вреди на оспорващото дружество. Тези вреди са значителни предвид установените обеми на продажби на продуктите в множество търговски обекти. Вредите са и трудно поправими при евентуална отмяна на решението на КЗК, с което са установени трите нарушения. Те са свързани със загуба на търговски партньори както в сферата на производство, така и на реализация на произведените продукти. В тази насока са представени доказателства както в производството пред първоинстанционния съд, така и с отговора на частната жалба. Административният съд е извел верен и обоснован извод, че разпореденото незабавно изпълнение относно изтеглянето от пазара на произведените продукти ще постави в реална опасност функционирането на оспорващото дружество. Освен това с т.43 от оспореното решение №1328 от 21.12.2023г. на КЗК по преписка №КЗК/448/2023г. е установено, че източници на финансиране на „Борн уинър глобал" ЕООД при стартиране и осъществяване на търговската дейност на дружеството са както допълнителни парични вноски на едноличния собственик на дружеството, така и посочени в т.43 от решението на КЗК договори за заем. Установява се, че при незабавното изпълнение на невлязлото в сила решение на КЗК част от дружествата – заемодатели на „Борн уинър глобал" ЕООД са заявили претенции за предсрочно погасяване на предоставените заеми. В производството пред административния съд е представено доказателство за едно такова дружество, а с отговора на частната жалба – за още едно дружество–заемодател. При тези обстоятелства потенциална възможност за идентични претенции съществуват и по отношение на останалите заемодатели на „Борн уинър глобал" ЕООД, включително и относно представения като доказателство договор с банка за кредитна линия. Същевременно е установено, че наличността по банковите сметки на дружеството не позволява погасяване на получените заеми. В този смисъл постановеното незабавно изпълнение на невлязлото в сила решение на КЗК би поставило в неплатежоспособност „Борн уинър глобал" ЕООД. Затова тези вреди за „Борн уинър глобал" ЕООД са много по-значителни и по-трудно поправими от вредите, които по принцип настъпват от решения, на които е придадено незабавно изпълнение. Изложените в предходните абзаци обстоятелства съставляват "нови" такива по смисъла на второто изречение на чл.166, ал.2 АПК, защото тези обстоятелства са релевирани за първи път от дружеството в жалбата му до съда, същите не са били обсъждани от издателя на процесния административен акт, поради което са разгледани и анализирани за първи път от първостепенния съд при постановяване на оспореното определение. Постановеното предварително изпълнение е резултат от законовата норма на чл.66, ал.1 от ЗЗК, предвиждаща незабавно изпълнение на такъв вид решения. В случая коментираните по-горе значителни и трудно поправими вреди са по-големи и по-значителни от тези, които по принцип настъпват при решение като процесното. Противно на твърдяното от частния жалбоподател, допуснатото по силата на закона незабавно изпълнение в конкретната ситуация за възстановяване на конкуренцията, е несъизмеримо с възможните вреди в резултат на установеното нарушение. А изпълнението на административния акт ще засегне права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. От изложените аргументи и представените доказателства може да се направи извод, че е опровергана законовата презумпция за наличието на значим обществен интерес, охраняван от закона с нормативно допуснатото предварително изпълнение. Както и е установено накърняване на особено важен интерес на „Борн уинър глобал" ЕООД, който е противопоставим на значимите права, които законът охранява. Обстоятелствата, обуславящи хипотезата на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК, правилно са преценени от първоинстанционният съд. Затова настоящият съдебен състав счита, че обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци, което налага оставянето му в сила. С оглед на изхода на спора и предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК искането на частния жалбоподател за присъждане на направените по делото разноски следва да се остави без уважение. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл.1, вр. с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,