Определение № 5253 от 14.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1796/2026 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на И. С. Б. от гр. Велико Търново за допълване и изменение на определение № 2850 от 16.03.2026 г., постановено по адм. д. № 1796/2026 г. по описа на Върховния административен съд, в частта му за разноските. Искането е подадено с посочено правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК и чл. 250, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Твърди се, че присъдените на ответника по делото разноски са прекомерни, за което е било направено и възражение в хода на делото, което възражение не е било разгледано и взето предвид от касационната инстанция при постановяване на крайния съдебен акт по делото. Искането е подадено в едномесечния срок по чл. 176а, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и се явява процесуално допустимо. От другите страни по делото – кмета на община Велико Търново и М. Й. М., са постъпили становища по отправеното искане за допълване и изменение на определението в частта за разноските. Изложени са твърдения, че така подаденото искане е неоснователно, тъй като претендираните от и присъдени на ответниците по адм. дело № 1796/2026 г. разноски са съобразени с вида и количеството на извършената от процесуалните представители дейност и отговарят на параметрите, регламентирани в Закона за правната помощ (ЗПП) и Наредбата към закона за правната помощ (Наредбата, НЗПП). Разгледано по същество, искането се явява неоснователно по следните съображения: С определение № 2850 от 16.03.2026 г., постановено по адм. д. № 1796/2026 г. по описа на Върховния административен съд, е оставено в сила определение № 193 от 15.01.2026 г., постановено по адм. дело № 28/2026 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново. Постановявайки този резултат, съобразно чл. 143, ал. 3 от АПК съдът е присъдил на ответниците дължимите им разноски по делото, за чието ангажиране и извършвани са били представени доказателства: за община Велико Търново – 110 евро, представляващи юрисконсултско възнаграждение; и за Д. Векова, в качеството й на процесуален представител на М. М. – 150 евро, представляващи адвокатско възнаграждение. На първо място, следва да се има предвид, че настоящото производство е по реда на чл. 176а от АПК, а не както сочи искателят - чл. 248, ал. 1 от ГПК и чл. 250, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Новият текст в АПК е в сила от 05.08.2025 г. – преди образуване на производството пред административния съд. На следващо място, в искането на И. С. Б. фигурира молба съдът да се произнесе „конкретно по подадената частна жалба с вх. № 138/09.01.2026 г.“. Въпросната частна жалба обаче няма отношение към настоящото производство и вече е била предмет на обсъждане пред Административен съд – гр. Велико Търново. Сама по себе си, същата не съдържа искания или възражения във връзка с разноските по делото. По същество, така присъдените разноски не се явяват прекомерни. В искането си за изменение и допълване на съдебния акт страната твърди, че липсва конкретен мотив зад това съдът да не обсъди наведеното възражение за прекомерност. При преценката на настоящото искане съдът съобразява обстоятелството, че в производството пред Върховния административен съд възражение за прекомерност е било направено от жалбоподателката в депозирани от нея „възражение“ и „контра-възражение“, бланкетно и в смисъл да се оставят без уважение исканията на ответниците за присъждане на разноски, евентуално да се присъди по-нисък размер. Съобразно чл. 78, ал. 5 от ГПК вр. чл. 144 от АПК, намаляването на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, може да се осъществи по преценка на съда, единствено ако е бил сезиран с мотивирано искане. Съдът е присъдил разноските така, както са поискани от ответниците по частната жалба, като е приел, че те са доказани по размер от представените доказателства и са били съответни на извършената представителна власт. А „възражението и контра-възражението“ на И. С. Б. не съдържат конкретни доводи и основания, поради които да се намалят присъдените разноски. В духа на гореизложеното е установено, че ответниците по делото са претендирали минимални суми за възнаграждения на процесуалните си представители. Поисканото възнаграждение от страна на юрисконсулта, представляващ община Велико Търново, е близо до минималния праг, заложен в чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. А претендираното адвокатско възнаграждение е било в размер на 150 евро, което е в пъти под минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. И двете поискани суми отговарят напълно на правната и фактическа сложност на делото, както и на обема на извършеното процесуално представителство. И двамата процесуални представители са проявили проактивност в защитата на доверителите си и са я извършили съобразно професионалните си задължения, адаптирайки я към хода на делото. С оглед на изложеното, Върховният административен съд намира, че искането за допълване и изменение на определението в частта за разноските е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд – четвърто отделение