Определение № 5171 от 19.05.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4700/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Ц. Е. М., против определение № 5001 от 13.02.2025 г. по адм. дело № 521/2025 г. на Административен съд София– град, с коeто на основание чл. 159, т. 4 и т. 5 АПК са оставени без разглеждане подадената от него и от Е. С. М. жалби срещу заповед № 18-1532/ 06.02.2024г. на началника на Службата по геодезия картография и кадастър (СГКК) – София и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят поддържа, че определението е неправилно, като излага доводи по съществото на спора. Ответникът началник на СГКК - София не изразява становище. Ответникът Е. С. М. също не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и данните по делото Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Частната жалба е недопустима в частта, в която се оспорва определението на Административен съд София-град в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Е. С. М. против заповед № 18-1532/ 06.02.2024г. на началника на СГКК- София и производството по делото е прекратено. Определението в тази част не е неблагоприятно за подателя на частната жалба, поради което той няма правен интерес от неговото оспорване (арг. чл. 236 във връзка с чл. 210, ал. 1 АПК). Ето защо частната жалба на Ц. М. против съдебния акт в посочената част следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото в тази част да бъде прекратено. В останалата част частната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт в посочената част е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За остави без разглеждане жалбата на Ц. М. срещу заповед № 18-1532/ 06.02.2024г. на началника на СГКК- София и прекрати производството по делото, съставът на административния съд приема, че жалбата е недопустима на основание чл. 159, т. 4 и т. 5 АПК, тъй като жалбоподателят няма правен интерес от оспорване на административния акт и жалбата е просрочена. Изводът на решаващия съд недопустимост на подадената жалба при условията на чл. 159, т. 5 АПК е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Законосъобразно е прието, че жалбата на Ц. М. против заповед № № 18-1532/ 06.02.2024г. на началника на СГКК- София е подадена след изтичане на преклузивния срок за оспорване на акта по чл. 149, ал. 1 АПК. Заповедта на началника на СГКК – София е съобщена на жалбоподателя Ц. М. на 12.02.2024г. чрез пълномощника му Р. Е. Янкова, чрез която е подадено и заявлението, поставило начало на административното производство (пълномощни на л. 34 и л. 36 от делото), поради което 14-дневният срок за оспорване на административния акт изтича на 26.02.2024г., понеделник, работен ден, а жалбата е подадена на 31.12.2024г., т.е. около 10 месеца по-късно. Съобщаването е редовно, поради което възражението, че жалбоподателят не е уведомен от пълномощника си, е ирелевантно за срока за обжалване. Изтичането на срока преклудира правото на оспорване, поради което жалбата на Ц. М. правилно е приета от първоинстанционния съд за недопустима и на това основание е оставена без разглеждане, а производството по делото е прекратено. Останалите съображения на административния съд за недопустимост на жалбата в хипотезата на чл. 159, т. 4 АПК не се споделят от настоящата инстанция. Изводът, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като актът е издаден по негово искане и следователно е благоприятен за него, е изцяло декларативен и е направен, без да е изяснено доколко одобреното с оспорената заповед изменение на КККР на [населено място] съответства на действителната воля за изменение на КККР, съгласно подаденото заявление. Това обаче не се отразява на законосъобразността на крайния извод на административния съд за прекратяване на съдебното производство, с оглед изложеното по- горе за подаване на жалбата след изтичане на преклузивния срок за оспорване на административния акт. Поради изложеното настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение в посочената част. Съдебният акт е законосъобразен и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,