Определение № 3392 от 07.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 623/2023 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Р. С. И. ,чрез адв Ст.М. от АК П. срещу решение №1268 от 18.10.2022г.по в.гр.д№ 1576/2022г.на Пловдивски окръжен съд,потвърдил решение № 1075 от 30.03.2022г на Районен съд-Пловдив Отхвърлен е иска на касатора по чл. 439 ГПК, предявен срещу цесионера „ЕОС Матрикс”ЕООД за недължимост главница от 21198,76лв по договор за потребителски кредит, сключен с ОББ АД на 09.05.2008г Искът е основан на изтекла погасителна давност и на твърдението,че след образуваното изпълнително дело №803/2011г по описа на ЧСИ П. И., изпълнително действие е предприето последно на 14.07.2011г ,като е бил наложен запор на трудовото възнаграждение и банкови сметки ,а следващото изпълнително действие е през 2017г, към който момент (на 14.07.2016г) петгодишната погасителна давност се изтъква като изтекла. Вече е била настъпила перемпция по смисъла на чл.433,ал.1т.8 ГПК и затова изпълнителното дело е прекатено по сила на закона,поради което наложените запори на 26.05.2017г не са валидни, не прекъсват давността и ответникът не е следвало да бъде конституиран като взискател по изпълнителното дело. Съдилищата не са възприели тези доводи .Въззивният съд е потвърдил отхвърлянето на иска изцяло като е приел за установено,че след образуването на изпълнителното дело на 25.03.2011г.е започнало погасяване на задълженията.До 14.07.2013г - сочен от ищеца като период за бездействие след налагането на първоначалните запори, вкл. до м.май 2015г. регулярно са постъпвали суми, разпределяни в полза на взискателя и за покриване на такси и разноски.Така е поддържана висящността на изп. дело до 26.06.2015г, като за периода е действало ППВС №3/1980г и давност не е текла. Давността е започнала да тече от посочената дата 26.06.2015г ,след което е била прекъсвана с подаване на молби за изпълнителен способ през 2016г. и 2017г от кредитора ОББ,като на 26.05.2017г е бил наложен запор на банкови сметки.От своя стрна цесионерът, конституиран на 01.08.2018г също е поискал извършване на изпълнителни действия,като до завеждане на исковата молба петгодишна давност не е изтекла.Въззивният съд е застъпил виждане, че перемпцията е без правно значение за прекъсване на давността,като се е позовал на решение №37/2021г по гр.д №1747/2020г на Четвърто г.о на ВКС. Изтъкнато е и приетото в реш. № 127/12.07.2022г по гр.д № 2884/2021г на Трето г.о ,че двугодишния срок на перемпцията започва да тече от първия момент,в който не се осъществява изпълнение(включително доброволно,напр. постигнато споразумение),т.е осъществяването на всички поискани изпълнителни способи е приключило(успешно или безуспешно) или поисканите не могат да се осъществят по причина ,за която всикателят отговаря.Посочено е ,че липсата на постъпващи плащания ,съответно изпълнение от длъжника,предпоставя необходимостта от подвновяване на изпълнителните способи,затова въззивния съд не е отдал решаващо значение на изтъкваните от ищеца факти, че изпълнителни действия не са предприемани в посочения от закона перемпционен срок по чл. 433, ал.1 т.8 ГПК В приложеното към жалбата изложение се сочи противоречие с постановките на т.10 от ТР №2/26.06.2015г по т.д № 2/2013г ОСГТК. Поставят се въпросите 1. Има ли правно значение прекратяването на изп. процес ,в частност на основание чл.433,ал.1т.8 ГПК ,за погасителната давност на притезанието по изпълнителния лист ;2.Следва ли, за да прекъснат погасителната давност,действията на принудително изпълнение да са предприети по висящ изпълнителен процес с оглед на тяхната надлежност;3. При прекратяване на изп.процес от коя дата започва да тече погасителна давност за притезанията по изп.лист;4.От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/1980г ,извършена с т.10 от ТР №2/26.06.2015г по т.д № 2/2013г ОСГТК и прпилага ли се последното за вземания по изп. дело,образувано преди приемането му.По последния въпрос защитата изтъква образуваното, още неприключило към момента на подаване на касационната жалба тълк. дело №3/2020г на ОСГТК на ВКС. Ответникът „ЕОС Матрикс” е депозирал отговор чрез пълномощник адв. К. от АК- Стара Загора ,в който се оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване,тъй като поставените въпроси се свеждат до оплакване за неправилност на въззивното решение, че не са обсъдени доводи и възражения на страната.Делото не е било перемирано ,изпълняемото право не е погасено. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение, съобрази следното: Изпълнителното дело в случая е образувано при действието на ППВС №3/1980г.съгласно което погасителна давност не тече,докато трае изпълнителния процес относно принудително осъществяване на вземанията. Постановлението на ВС е обявено за изгубило сила с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК поради тълкуването,че при изпълнителния процес давността се прекъсва многократно - с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.С приемането на ТР №3 от 28.03.2023г тълк. дело № 3/2020г. на ОСГТК на ВКС, поставените от касатора трети и четвърти по реда на изложението правни въпроси са получили разрешение в постановеното тълкувателно решение,като приетото от въззивния съд е съобразено с него. Формулираните от касатора първи и втори по реда на изложението правни въпроси са произнесени решаващо от въззивния съд.Въпросите са включени в предмета на образуваното на 09.03.2023г.тълк.дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС,по което съгласно т.3 е поставен за разрешаване въпрос (при констатирана противоречива практика в решения на ВКС) погасителната давност прекъсва ли се от изпълнително действие,извършено по изпълнително дело,по което е настъпила перемпция. Въззиният съд е приел,че перемпцията е без значение за погасителната давност като се е позовол на формирана по реда на чл. 290 ГПК практика на ВКС (решение №37/2021г по гр.д №1747/2020г на Четвърто г.о на ВКС и реш. № 127/12.07.2022г по гр.д № 2884/2021г на Трето г.о на ВКС) която съдебна практика е дала основание за образуване на тълкувателното дело,което понастоящем не е приключило. Поради това е налице основанието на чл. 292, ал. 1,т. 7 ГПК вр. с чл. 292 ГПК за спиране на касационното производство и Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.