Определение № 9433 от 08.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9554/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на „Аквастрой корект“ ЕООД и „Лео газ 80“ ЕООД против Определение № 2939 от 30.06.2025г. на Административен съд Пазарджик по адм. д. № 394 по описа за 2025г., с което са оставени без разглеждане оспорванията на мълчалив отказ по молба с вх. № РР-02-87/04.03.2025 год. за прекратяване и преиздаване на Разрешително № 31530589 от 11.10.2021 г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, издадено от директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район. Частните жалбоподатели, чрез процесуалния си представител, твърдят, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, а именно чл.79, ал.1,т.1 ЗВодите.Искат отмяна на определението и връщане на делото на пъровинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - директор на Басейнова дирекция Източнобеломорски район, чрез процесуални си представител, оспорва частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като обсъди допустимостта на частната жалба, наведените в нея доводи и възраженията на противната страна, намира за установено следното от фактическа и правна страна: Частната жалба е допустима, като подадена в срок, от легитимирани страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане оспорванията и е прекратил производството по делото, на основание чл.159, т.4 АПК. Развил е съображения, че не е налице основанието по чл.79, ал.1, т.1 от ЗВ за прекратяване действието на Разрешително № 31530589 от 11.10.2021 г. за водовземане от подземни води чрез съществуващи водовземни съоръжения, издадено от административния орган, поради което и не е налице основание за преиздаването му. В тази връзка е формиран извод за липса на правен интерес от оспорването, включително и след като самият съд е констатирал, че към датата на произнасяне е налице и изричен отказ. Определението е неправилно, поради нарушение на закона. Правният интерес на субектите в съдебните производства по АПК в общия случай възниква при наличие на административен акт, който нарушава или застрашава права, свободи или законни интереси или поражда задължения. Правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на оспорването и е свързан с процесуалното право. В хипотезата на оспорване на мълчалив отказ, съдът следва да извърши проверка първо налице ли е такъв по смисъла на чл.58, ал.1 АПК, която проверка е свързана с мотиви по наличието или липсата на процесуалната предпоставка наличие на административен акт, подлежащ на обжалване. При обжалване на мълчалив отказ, съдът следва да прецени налице ли е процесуално задължение за административния орган да се произнесе по направеното искане. Такива мотиви в обжалваното определение липсват. Едва след като се установи наличието на административен акт, подлежащ на обжалване, съдът може да пристъпи към проверка на правния интерес за обжалване на този конкретен акт. Визираната проверка и в двата случая не включва произнасяне по съществото на спора. Такова е налице, когато съдът, както в случая, формира извод за възникването или липсата на субективни материални права на страните по административното правоотношение. Освен това, при наличие на изричен отказ, какъвто е приложен към делото, съдът дължи отмяна на хода по същество и провеждане на производство по разглеждане на оспорване на изричния отказ. По аргумент от разпоредбата на чл. 58, ал. 3 АПК и ППВС № 4/1976 г., когато е подадена жалба срещу мълчалив отказ, то тя трябва да се приеме за жалба и срещу изричния отказ, ако е последвал такъв. Поради това съдът е следвало да се произнесе по оспорването с предмет изричния отказ. В този смисъл е константната съдебна практика. Като е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото, съдът е постановил противоречащо на закона определение. Същото следва да бъде отменено, а делото да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното, Върховният административен съд, трето отделение