Определение № 236 от 26.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1675/2014 г.

С определение от 28.03.2014 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, частното касационно производство по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.4, във вр. с чл.292 от ГПК, до постановяване на тълкувателно решение по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тълкувателно решение № 4/2013 г. по това тълкувателно дело е обявено на 18.06.2014 г., поради което са отпаднали пречките за движението на настоящото дело и частното касационно производство по него следва да се възобнови. Производството е образувано на основание чл. 274, ал.3 ГПК по подадена частна жалба от Н. Т. П. от [населено място] общ. С. против определение № 1097/16.12.2013г. на Силистренски окръжен съд по ч.т.д. № 260/2013г., с което е потвърдено разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед № 1691 от 04.04.2012г., постановено по ч.гр.д. № 668/2012г. на Силистренски районен съд. Ответникът по частната жалба [фирма] не е взел становище. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, но е насочена срещу съдебен акт, който не подлежи на обжалване. Според задължителните указания в т.8 на горепосоченото Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГКТ: „В. определения, постановени в заповедното производство, не подлежат на касационно обжалване”. При това разрешение частната касационна жалба следва да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима, защото атакуваният съдебен акт не подлежи на обжалване. Образуваното касационно производство следва да бъде прекратено. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.