Определение № 2848 от 11.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 683/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от П. Кондузова от гр. Шумен, в качеството на майка и законен представител на детето И. Иванова, чрез пълномощника адв. Димитров срещу определение № 751 от 22.11.2023 г., постановено по частно административно дело № 271/2023 г. на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на П. Кондузова от гр. Шумен, в качеството на майка и законен представител на детето И. Иванова, срещу Заповед № РД-Е113-01-1868 от 29.09.2023 г. издадена от Управителя на Националната здравноосигурителна каса. В частната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката иска отмяна на обжалваното определение и връщане на преписката на управителя на НЗОК за ново произнасяне. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба - Управителят на Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/, чрез процесуалния представител гл. юрисконсулт Рафаилов, в писмен отговор, оспорва частната жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Административното производство е образувано по подадено от П. Кондузова заявление вх. № Е113-01-1541/19.09.2023 г. С обжалваната пред Административен съд – Шумен Заповед № РД-Е113-01-1868 от 29.09.2023 г. Управителят на Националната здравноосигурителна каса е прекратил административното производство по Заявление вх. № Е113-01-1541/19.09.2023 г. на П. Кондузова, приемайки, че е налице издадена предходна Заповед № РД-Е113-01-1563/09.08.2023 г., с която е отказано одобряването на заплащане на заявената медицинска услуга - оперативно лечение на [заличен текс] в Ортопедична болница "Шпайзинг", гр. Виена, Австрия, като Заявление вх. № Е113-01-1541/19.09.2023 г. е със същия предмет като този по Заявление вх. № Е113-01-1080/04.07.2023 г., отнася се за същия пациент и към новото заявление са представени идентични медицински документи и оферта от Ортопедична болница "Шпайзинг". Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и съдържа правни и фактически основания за издаването ѝ. Административен съд – Шумен намира за правилен изводът на административния орган за наличието на хипотезата на чл. 27, ал. 4, във връзка с ал. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба № 2/2019 г., доколкото влязлата в сила Заповед № РД-Е113-01-1563/09.08.2023 г. на Управителя на НЗОК представлява отрицателна процесуална предпоставка за произнасяне по депозираното повторно заявление с вх. № Е113-01-1541/19.09.2023 г., подадено от П. Кондузова, законен представител и родител на детето И. Иванова. Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателката, че вместо да прекратява административното производство, административният орган е следвало да констатира, че приложените към заявлението й документи са издадени повече от 2 месеца преди подаване на заявлението, в разрез с изискванията на чл. 23, ал. 1, т. 2 от Наредба № 2/2019 г., респективно да укаже на заявителката по реда на чл. 13, ал. 2 от Наредбата да представи нови документи. Според съда идентичността на заявените от Кондузова, медицински и други услуги произтича не само от факта, че необходимостта от извършването им е удостоверена с едни и същи документи, а и от това, че същите удостоверяват необходимостта от заплащане на една и съща медицинска услуга по отношение на детето И. Иванова - оперативно лечение на [заличен текс] в Ортопедична болница "Шпайзинг", гр. Виена Австрия. Административният орган се е произнесъл по отношение на въпросната медицинска услуга с индивидуален адм. акт, който е влязъл в законна сила като необжалван, което изключва възможността за пререшаване на този въпрос, дори и в случай, че бъде сезиран с ново заявление, към което бъдат приложени новоиздадени документи, удостоверяващи същите медицински дейности. По тези съображения с определението, предмет на оспорване, съдът е отхвърлил жалбата против оспорената заповед. Обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е изричният отказ на административния орган да разгледа по същество отправено до него искане за издаване на индивидуален административен акт, поради което правилно производството е проведено по реда на чл. 197 и сл. от АПК. Съгласно чл. 197, ал. 1 от АПК, компетентен да се произнесе по оспорването е съответният административен съд, който съгласно чл. 200, ал. 1 от АПК постановява определение, с което отхвърля жалбата, както в случая или отменя административния акт и изпраща преписката на органа за произнасяне. Съгласно чл. 27, ал. 1 от Наредба № 2 от 27 март 2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане /Наредбата/ в 5-дневен срок от деня на постъпването му заявлението се разглежда от специализирана комисия в ЦУ на НЗОК, която проверява обстоятелствата по чл. 13, ал. 1, т. 1 - 7. Разпоредбата на чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредбата предвижда, че проверката включва и установяване на липсата на влязъл в сила индивидуален административен акт за заплащане или отказ по отношение на същия пациент за същите услуги. При констатиране на наличие на такъв акт заявлението не се разглежда и производството се прекратява( чл. 27, ал. 4 от Наредбата). От доказателствата по делото безспорно се установява, че по идентично заявление на П. Кондузова е постановена влязла в сила като необжалвана Заповед № РД-Е113-01-1563/09.08.2023 г. на Управителя на НЗОК, при което правилно при извършената проверка за допустимост на заявлението административният орган е констатирал, че в случая е налице отрицателната предпоставка по чл. 13, ал. 1, т. 4 АПК и е отказал да го разгледа по същество, поради наличие на процесуална пречка, обуславяща недопустимост на същото. Двете заявления имат идентично съдържание и предмет и са относно един и същ пациент – детето И. Иванова и за същите медицински услуги – оперативно лечение на [заличен текс] в Ортопедична болница „Шпайзинг“ в гр. Виена. Неоснователно е наведеното възражение за нарушение на чл. 13, ал. 2 от Наредбата, с оглед липсата на дадени от органа указания за отстраняване на недостатъците по чл. 23, ал. 1, т. 2 и чл. 13, ал. 4 от Наредбата. На първо място, в процесния случай адм. производство е по реда на Раздел II на Глава трета от Наредбата „Условия и ред за одобряване и ползване на услугите от лицата до 18-годишна възраст“, в която липсват норми препращащи към посочените разпоредби на чл. 13, ал. 2 и ал. 4 от Раздел I и която съдържа приложимите в случая аналогични разпоредби на чл. 27, ал. 2 и ал. 4 от Наредбата. Процесния случай не попада в хипотезите по чл. 27, ал. 2 от Наредбата, които предполагат писмено уведомяване на заявителя и даване на указания за отстраняване на недостатък. Видно от нормата на чл. 27, ал. 4 ясно са разграничени хипотезата на неотстраняване на недостатъка по ал. 2 в определения срок от тази на констатиране на наличие на акт по чл. 13, ал. 1, т. 4 - влязъл в сила индивидуален административен акт за заплащане или отказ по отношение на същия пациент за същите медицински и други услуги. Липсата/наличието на такъв акт се установява след извършване на служебна проверка и не предполага даването на указания на заявителя. Липсата на влязъл в сила акт по чл. 13, ал. 1, т. 4 е въведена като абсолютна процесуална предпоставка, като при наличие на такъв акт съгласно нормата на чл. 27, ал. 4 от Наредбата административният орган оставя без разглеждане подаденото заявление и прекратява производството. Обжалваното определение е правилно, не са налице сочените основания за отмяната му, поради което същото следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, във вр. с чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,