Определение № 108 от 25.06.2020 г. на ВКС по т. д. № 1441/2019 г.

Производството е по реда на чл.47 и сл. ГПК. Образувано е по предявен от Ю. А. Г. иск по чл.47, ал.1, т.4 и т.6 и ал.2 от ЗМТА за отмяна на арбитражно решение №843/14.07.2011г. по арб. дело №843/2011г. по описа на арбитър Б. Г.. С решението Ю. А. Г. е осъдена да заплати на „Профи Кредит България” Е. сумата от 4351,15 лева, ведно със законната лихва от постановяването на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, както и сумата 80 лева разноски по арбитражното производство. Ищцата поддържа, че арбитражното решение не й връчено редовно от арбитъра, поради което исковата й молба е подадена в рамките на тримесечния срок по чл.48 от ЗМТА. Поддържа, че не е била надлежно уведомена за назначаването на арбитър и за арбитражното производство, не й е била представена декларация за безпристрастност на арбитъра, а също и че е била нарушена арбитражната процедура. Позовава се и на разпоредбата на чл.47 ал.2 от ЗМТА, която предвижда, че арбитражни решения, постановени по спорове, предметът на които не подлежи на арбитраж, са нищожни. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по иска за отмяна „Профи Кредит България” Е. изразява становище, че исковата молба е процесуално недопустима тъй като е подадена след изтичането на преклузивния тримесечен срок по чл.48 от ЗМТА. Наред с това поддържа, че исковите претенции са неоснователни. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Първо отделение, след преценка на събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема следното: По допустимостта на иска: Допустимостта на исковата молба е обусловена от предявяването й в тримесечния преклузивен срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА, считано от узнаване на арбитражното решение. В случая по делото липсват доказателства изпратеното от арбитражния съд на ответницата по арб. дело Ю. Г. решение №843/14.07.2011г. по арб. дело №843/2011г. да е било връчено редовно. Предвид това, за преценка допустимостта на исковата молба, с оглед срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА, ще следва да се съобрази представената покана за доброволно изпълнение, връчена от ЧСИ Н. М., рег.№841 на К. на ЧСИ с район на действие Софийски градски съд, по изп. дело №20128410404617/2012г., образувано по изпълнителния лист, издаден въз основа на процесното арбитражно решение. Поканата е връчена на Ю. Г. лично на 10.10.2012г., като тя не е оспорила авторството на подписа си. Неоснователно е възражението на ищцата относно редовността на връчването на поканата за доброволно изпълнение. В молба от 02.12.2019г. същата поддържа, че поканата не й е била връчена редовно, тъй като нейната сестра е отказала да я приеме. Видно от представената товарителница от „Експрес пост куриер“ О., куриерът е извършил два опита за доставка, съответно на 09.10.2012г. и на 10.10.2012г. В графа забележки е отбелязано „сестрата на лицето отказва да приеме пратката“. Същевременно има подпис на получателя, положен срещу името на Ю. А. Г. като посочен получател. Това налага извод, че забележката „сестрата на лицето отказва да приеме пратката“ се отнася до първия опит за доставка, а на втория опит е извършено лично връчване на получателя Ю. Г., което е удостоверено с нейния подпис. Неоснователен е и доводът на ищцата, че дори и с представената товарителница да е удостоверено редовно връчване, то липсват доказателства, че в пратката се е съдържала именно поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ Н. М.. В графа „основание“ на товарителницата е посочен номерът на образуваното при ЧСИ Н. М. изпълнително дело - №4617/2012г. Доколкото в ЗМТА липсва специална разпоредба, която да изключва приложимостта на преклузивния срок по чл.48 ал.1 от ЗМТА по отношение на основанието по чл.47 ал.2 от ГПК, спазването на този срок е от значение за допустимостта както на исковете за отмяна на арбитражното решение на основанията по чл.47 ал.1 от ЗМТА, така и на исковете за признаване нищожност на арбитражно решение на основанието по чл.47 ал.2 от ЗМТА. В случая този преклузивен срок е изтекъл към датата на подаване на исковата молба – 17.05.2019г. Съгласно преобладаващата практика на ВКС – определение № 17 от 20.01.2016г. по ч.т.д. № 3579/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 613 от 24.09.2013г. по ч.т.д. № 3099/2013г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №31 от 22.01.2016г. по ч.т.д. № 1982/2015г. на ВКС, ТК, I т.о., определение №153 от 04.02.2016г. по т.д. № 930/2015г. на ВКС, ТК, II т.о., определение №175 от 10.07.2018г. по т.д. № 1308/2017г. на ВКС, ТК, I т.о., определение №231 от 23.04.2018г. по ч.т.д. №613/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 132 от 23.02.2018г. по ч.т.д. № 464/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., определение № 244 от 26.04.2018г. по ч.т.д. № 168/2018г. на ВКС, ТК, II т.о., с връчване на поканата за доброволно изпълнение страната узнава за постановеното арбитражно решение, поради което датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение следва да се счита за начало на срока по чл.48 ал.1 от ЗМТА. В случая във връчената на ищцата покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №20128410404617/2012г. на ЧСИ Н. М. е посочено, че изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 21.03.2012г. по гр.д. №1685/2012г. на СГС, VI- 12 състав, с който ищцата е осъдена да заплати в полза на взискателя „Профи Кредит България“ Е. следните суми: 4351,15 лева – главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 14.07.2011г. до окончателното изплащане на задължението и 531,07 лева – присъдени разноски. Видно от поканата към нея е приложен изпълнителният лист, който съгласно чл.405 от ГПК възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън съдебния акт, въз основа на който се издава. В изпълнителния лист е посочено решението, въз основа на което той е издаден. С оглед на това следва да се приеме, че с връчване на поканата за доброволно изпълнение ищцата е уведомена за постановеното арбитражно решение и е узнала съдържанието на неговия диспозитив, като считано от връчването на поканата е започнал да тече предвиденият в чл.48, ал.1 от ГПК преклузивен срок За начало на преклузивния срок по чл.48, ал.1 от ЗМТА, следва да се приеме датата, към която е безспорно установено получаването на поканата за доброволно изпълнение - 10.10.2012г. Същият е изтекъл към датата на постъпването на исковата молба в съда - 17.05.2019г. По тези съображения производството по молбата на Ю. А. Г. от 17.05.2019г. за отмяна на арбитражно решение №843/14.07.2011г. по арб. дело №843/2011г. по описа на арбитър Б. Г., следва да бъде прекратено като недопустимо. На ответника по молбата следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение