Решение № 2414 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10183/2020 г.

Решение № 2414 от 22.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10183/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Варна, действащ чрез процесуалния представител Й. Йорданов (лице с юридическо образование и правоспособност), срещу решение № 814 от 1.07.2020 г., постановено по административно дело № 3385 по описа на 2019 г. на Административен съд – Варна, с което е: 1) отменена заповед № РД-09-1894/3.10.2019 г. на директора на РЗОК – Варна, потвърдена с решение № РД-15-240/11.11.2019 г. на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), с която за нарушения на индивидуален договор № 032233/18.04.2019 г. на "Аптека Европа" ЕООД са наложени три санкции "финансова неустойка" общо в размер на 350 лв.; 2) осъдил РЗОК - Варна да заплати на "Аптека Европа" ЕООД, ЕИК [ЕИК], гр. Варна, ул. "Брегалница" № 1 - партер, представлявано от Д. Христова, сумата от 350 лв., представляваща разноски по делото. По съображения за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост (касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК), касаторът моли решението на съда да бъде отменено и да се постанови ново, с което да се потвърди отменената с него заповед като законосъобразна. Претендира и присъждане на сторените деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт пред двете съдебни инстанции. Ответникът по касация "Аптека Европа" ЕООД, ЕИК [ЕИК], действащ чрез пълномощника адвокат Х. Христов, изразява становище за правилност на решението на първоинстанционния съд, като моли то да бъде потвърдено, а жалбата срещу него да се остави без уважение. Възвежда и претенция за присъждане на направените за производството пред касационната инстанция деловодни разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба, неправилност на оспореното с нея решение и законосъобразност на отменената от първоинстанционния съд заповед, като предлага съдебният акт да бъде отменен. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е основателна. Съдебното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт обаче страда от част от твърдяните от касатора пороци, наличието на които обусловя неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. В производството пред първоинстанционния съд е установено, че със заповед № РД-09-1628/23.08.2019 г. директорът на РЗОК - Варна е наредил да бъде извършена проверка на аптека "Европа Брегалница" по изпълнението на сключения между НЗОК и дружеството-собственик на аптеката индивидуален договор № 032233/18.04.2019 г. за отпускане на лекарства, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК, като е определил и длъжностните лица, които да я осъществят. Резултатите от проверката са обективирани в констативен протокол № 214-ППВ/29.08.2019 г., връчен на управителя на лечебното заведение в деня на изготвянето му. В протокола е отразено извършването на три нарушения на индивидуалния договор от проверяваното лице, като последното е подало в срок възражение. По него се е произнесла арбитражна комисия с решение по протокол № 16/24.09.2019 г., която с четири на два гласа е потвърдила констатациите на проверяващите. Последвало е издаване от директора на РЗОК – Варна на основание чл. 30, ал. 1 от индивидуалния договор на процесната заповед за налагане на санкции, с която на "Аптека Европа" ЕООД са наложени финансови неустойки в общ размер от 350 лв. (две от по 50 лв. и една от 250 лв.). За да отмени оспорената пред него заповед съдът е приел, че ако и тя да е издадена от компетентен орган в изискуемата форма, то при издаването й са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в липса на мотиви, което съставлява отменително основание по чл. 146 от АПК. В проверяваното решение е посочено, че след като дружеството-жалбоподател е възразило по направените от проверяващите констатации, директорът на РЗОК действа в условията на оперативна самостоятелност, и за да наложи санкция, е следвало да изложи самостоятелни мотиви в заповедта, а не да повтаря изложеното в констативния протокол. Крайният извод на съда за незаконосъобразност на оспорения пред него индивидуален административен акт е необоснован и в противоречие с материалния закон, като има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК решение. Обсъжданата заповед е издадена при точно спазване на разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), индивидуалния договор от 18.04.2019 г., и Инструкция № РД-16-1643/15-09.2016 г. за осъществяване на контрол по чл. 72, ал. 10 от ЗЗО. Извършените нарушения са безспорно установени и надлежно документирани. Доколкото констативният протокол е бил оспорен от дружеството-собственик на проверяваната аптека, е била сформирана арбитражна комисия, която е потвърдила констатациите на лицата, извършили проверката, с 4 на 2 гласа. При това съотношение на гласовете на членовете на комисията (т. е. налице е постигнато мнозинство за потвърждаване на установеното от проверяващите) директорът на РЗОК - Варна не е бил длъжен да излага самостоятелни и допълнителни мотиви, различни от изложените от контролния екип. Съгласно чл. 30, ал. 1 от индивидуалния договор, когато арбитражната комисия потвърди констатациите на проверяващите лица, директорът на РЗОК в 14-дневен срок след произнасянето й издава заповед, с която налага санкции – т. е. в този случай той действа в условията на обвързана компетентност, а не на оперативна самостоятелност, както е приел съдът, и няма задължение да излага допълнителни мотиви, а може да се позове на констатациите на извършилите проверката длъжностни лица. Мотивите, залегнали в санкциониращата заповед, се извеждат както от констатациите в протокола на проверяващите, така и от решението на арбитражната комисия, поради което не може да се приеме твърдението на първоинстанционния съд, че оспореният акт е немотивиран. При издаване на заповедта си директорът е съобразил изцяло разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, като противно на твърдяното в съдебния акт, е извършил надлежна преценка на установените нарушения и се е мотивирал по тях и досежно наложените за извършването им санкции от фактическа и правна страна, при което е съобразил всички приложими в случая общи и специални разпоредби. Цитираната от съда практика на Върховния административен съд не е относима към настоящия случай, тъй като касае различна от него хипотеза, когато констатациите от проверката са оспорени пред директора на РЗОК, случаят е отнесен до арбитражна комисия и тя не се произнесла с решение или е налице равен брой гласове, поради което не е налице прието решение. Предвид горното следва да се приеме, че обсъжданата заповед за налагане на санкции е законосъобразен индивидуален административен акт. Като не е стигнал до същия извод, съдът е постановил неправилно решение, което при наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред настоящата инстанция не следва да бъде уважена, а основателно се явява своевременно направеното акцесорно касаторово искане за присъждане на направените разноски и на юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във връзка с чл. 144 от АПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният ответник следва да бъде осъден да заплати на РЗОК - Варна понесените разходи за държавна такса по касационното обжалване в размер на 200 лева, както и юрисконсултско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство от юрисконсулт пред всяка една от двете съдебни инстанции от по 100 лева, определени с оглед фактическата и правна сложност на делото и вида и количеството на извършената дейност, или общо сумата от 400 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,