Определение № 6635 от 16.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9094/2025 г.

Образувано е по частна жалба на М. Г. П. срещу Определение №2442 от 14.03.2025 г. на Административен съд (АС) – Бургас по адм. дело №232/2025 г. С определението е оставена без разглеждане жалбата на М. Г. П. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-8703-000227 от 26.11.2024 г. на началник група при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОДМВР) - Варна, сектор „Пътна полиция“ (ПП), като просрочена и производството по делото е прекратено. Частният жалбоподател – М. Г. П., счита определението за неправилно. Излага, че неправилно е прието от АС – Бургас, че е получил заповедта на 27.12.2024 г., съответно – че депозираната чрез административния орган жалба на 29.01.2025 г. е извън преклузивния срок по чл.149, ал. 1 АПК. Не е било необходимо да бъдат представени доказателства за подаване на жалбата в срок и жалбоподателят не разполага с такива, тъй като обжалваната заповед не му е връчвана. На 27.12.2024 г. М. Г. П. не е бил на територията на Република България. Прави искане за назначаване на съдебно-графологична експертиза (СГЕ), в която вещото лице да отговори на въпроса: „Положеният параф в обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-8703-000227 от 26.11.2024 г. на С. С. - началник група при ОД на МВР - Варна, сектор ПП дали е изпълнен от М. Г. П., [ЕГН]?“ Прави искане определението да бъде отменено. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на евентуално претендираното от ответника възнаграждение за процесуално представителство, в случай, че надвишава минималното такова. Ответникът по частната жалба – началник група при Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи - Варна, сектор „Пътна полиция“, не изразява становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на частната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови определението си съдът е изложил, че производството е образувано по жалба на М. Г. П. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-8703-000227 от 26.11.2024 г. на началник група при ОДМВР - Варна, сектор ПП, с която е приложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) - прекратяване на регистрацията на лек автомобил „БМВ“, с рег.№ [рег. номер]“ за срок от 6 месеца. Изложил е, че с Разпореждане № 1264 от 10.02.2025 г. е оставил жалбата без движение, като е дал възможност на жалбоподателя в 7-дневен срок да представи доказателства за платена държавна такса, доказателства за представителната власт на подалия жалбата адвокат и доказателства за подаване на жалбата в 14 – дневния срок за обжалване на заповедта. Жалбоподателят е предупреден, че при неизпълнение на указанията в срок жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството прекратено. В указания срок жалбоподателят, с писмена молба, е изпълнил частично указанията на съда, като е представил доказателства за внесена държавна такса и доказателства за учредена представителна власт. Не е представил доказателства, че е спазил срока за обжалване на заповедта. При така установеното съдът е приел, че е сезиран с жалба подадена извън преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК. Посочил е, че видно от отразяването върху заповедта, същата е връчена лично на жалбоподателя на 27.12.2024 г., а жалбата е подадена от адв. И. Златев на 29.01.2025 г. Посоченият в чл. 149, ал. 1 АПК 14-дневен срок за обжалването на заповедта е изтекъл на 10.01.2025 г. (петък, работен ден). По делото не се съдържат и не са представени доказателства удостоверяващи подаването на жалбата в законоустановения срок. Не е приел изявлението на процесуалния представител на жалбоподателя, че П. е научил за заповедта след справка по телефона, тъй като същият не е ангажирал никакви доказателства в тази насока. Предвид посоченото съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Определението е неправилно. Разпоредбата на чл. 234, ал. 2 АПК регламентира, че в настоящото производство съдът може да събира служебно всички доказателства, необходими за решаване на въпроса по частната жалба. В съответствие с посоченото правомощие по делото е допуснато изслушване на съдебна графологична експертиза (СГЕ), със задача да даде заключение по въпроса: „Подписът в разписката на стр. 2 от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-8703-000227 от 26.11.2024 г. на началник група при ОД на МВР - Варна, сектор ПП положен ли е от лицето М. Г. П.?“ От приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата СГЕ се установява, че подписът в разписката на стр. 2 от Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-8703-000227 от 26.11.2024 г. на началник група при ОДМВР - Варна, сектор ПП не е положен от лицето М. Г. П.. Предвид изложеното първоинстанционният съд неправилно е приел, че П. е бил надлежно уведомен за оспорения акт на посочената в него дата – 27.12.2024 г. Липсват други доказателства, от които да се направи извод за датата на която П. е уведомен за заповедта. Поради това жалбата му от 29.01.2025 г. не е подадена след изтичане на срока за оспорването на административния акт и правото му на съдебна защита не e преклудирано. Обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдебното производство по жалбата на П. срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-8703-000227 от 26.11.2024 г. на началник група при ОДМВР - Варна, сектор ПП. Отговорността за разноски в съдебно-административното производство произтича от факта на неоснователно повдигнатия правен спор и се носи от страната, чието правно твърдение е отречено с решението. Възлагането на разноските по делото следва да бъде направено при приключването му в зависимост от изхода на правния спор. Поради това по претендираните от частния жалбоподател разноски следва да се произнесе съдът в основното производство, с чийто съдебен акт приключва делото. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд