Решение № 2792 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11431/2015 г.

Решение № 2792 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11431/2015 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Б. П., в качеството му на процесуален представител на Б. И. Б., срещу решение № 5413 от 3.08.2015 г. по адм. дело № 1206/2015 г. на административен съд - С. град. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, както и поради необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отмяна на оспорения ревизионен акт. Не се претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С. оспорва касационната жалба като неоснователна чрез процесуалния представител юрисконсулт В. М.. Претендира присъждане на съдебни разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - С. град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт под № 2101401925 от 5.08.2014 г. на органи по приходите при ТД на НАП-гр. С., потвърден в обжалваната част с решение № 6 от 8.01.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. С.. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия по прилагането на ЗДДФЛ за ревизиран период от 1.01.2007 г. до 31.12.2012 г. С него на ревизираното лице е определено допълнително задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер от 8 990.38 лв., главница и начислена лихва за забава. Ревизията е осъществена по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, поради констатирано обстоятелство по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК - данни за укрити приходи или доходи, т. 5 - документите за установяване на основата за облагане липсват и т. 7 - получените доходи не съответстват на имущественото и финансово състояние на лицето през ревизирания период. Ревизираният субект е уведомен по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК и е подало декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. За ревизираната 2007 г. не е подадена ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, като е констатиран недостиг в размер на 40 309.94 лв. за тази година. Определено е допълнително задължение за данък върху доходите и лихва за забава за същата. В мотивите на обжалваното съдебно решение съдът подробно е изложил фактическата страна по делото, а именно установените факти в ревизионното производство, събраните за това писмени доказателства и формирането на паричния поток, респ. началното салдо на същия, както и определянето на данъчната основа. При разглеждане на спора подробно е обсъдил и заключението по изслушената съдебно-счетоводната експертиза, съответно формиране на началното салдо. Съдът е направил извод за валидност на акта, като издаден в съответствие с чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Основният спорен момент е бил относно установяване на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, за да се осъществи ревизията по специалния ред и формирането на данъчната основа. Същият предпоставя при доказано основание за облагане по този ред да бъде формиран правилно паричния поток за ревизираната година, включително и началното салдо. Във връзка с формирането на това салдо съдът е обсъдил представените доказателства по повод твърдяните обстоятелства за извършено заемане на стредства от брат му Л. Б., в размер на 36 000 лв. По делото правилно е прието, че не се доказва способността на заемодателя да предостави такива средства, както и самото предаване. Налице е твърдение за "донесени пари" от Канада, но не са ангажирани доказателства като банкова сметка на заемодателя, респ. на негова търговска фирма в Канада, на декларирани парични средства, ако такива са носени на ръка пред митнически орган, респ. бордера за обмяна на валутата и пр. Представената декларация от счетоводител в счетоводната къща, която обслужва фирмата, даденото писмено обяснение от самия брат не се явяват достатъчно годни доказателства, за да обосноват твърдяните факти. Доколкото представените доказателства са частни, то тяхната материална доказателствена сила се преценява във връзка с останалите доказателства и данни по делото. По повод на формирането му по начина, по който го е направил административният орган (размер на спестявания на едно лице по данни на НСИ), то правилно е отчетено, че лицето е работило до до м. 07.2006 г., през същата година е внесло като дружествен дял сумата от 2 000.00 лв. в "Блу адвъртайзинг" ООД, като няма данни да е работило или да е получавала възнаграждение за времето до 31.12.2006 г. Няма доказателства за спестени средства в размер на 6 000.00 лв., с оглед на декларацията на лицето за начално салдо към 1.01.2007 г. в този размер. По повод на формиране на паричния поток съдът правилно е преценил доказателствата по делото във връзка с образуването на двете части от него - приходи и разходи. По делото е прието, че майката Е. Н. Б., с която на ревизираното и задължено лице е имала способността да му предоставя средства, още повече, че след нейна декларация това е признато и от административния ревизиращ орган, видно и от удостоверение издадено от "У. Б." АД относно нейна банкова сметка и захранването на същата след продажба на имот. Във връзка с това е признато получаване на суми в размер на 28 336.00 лв. от нея. Спорът се свежда до непризнаване от съда на сумата от 3 041.29 лв., дадена от нея на ревизирания субект като подарък за пътуване до Гърция, както и на сумата от 12 700.00 лв., представляващи парични вноски, направени в ПИБ, където то има банкова сметка. По делото липсват доказателства, че последните суми са внасяни в банката от нея или са нареждани от нейна банкова сметка по същата на жалбоподателя. Не са ангажирани и доказателства, които да установят по категоричен начин, че извършените пътувания са за сметка на близки приятели. По делото не се явява доказано оспорването на правнорелевантните факти, обосноваващи прилагането на специалния ред за облагане по чл. 122 и сл. от ДОПК, както и формиране на данъчна основа, различна от тази, определена в ревизионното производство. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение