Определение № 1467 от 06.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1282/2023 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на ответника И. М. срещу разпореждане №94/25.01.2023г., постановено по в.ч.гр.д.№565/2022г. на ОС-гр.П., с което е постановено връщане на ч.к.ж. вх.№9008/19.12.2022г. срещу определение №532/01.11.2022г. за потвърждаване на определение №1444 /14.07.2022г. по ч.гр.д.№952/2021г. на РС-гр.П., в частта, в която е оставено без уважение искането му за присъждане на направените по това производство разноски. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на въззивното разпореждане с искане за неговата отмяна. Жалбоподателят счита, че постановеното определение на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд в частта, в която е оставено без уважение искането на ищеца да му бъдат присъдени разноските, които е направил в производството по отмяна на допуснато обезпечение, има преграждащ характер и подлежи на последващ съдебен контрол.Оспорват се законосъобразността на указанията на въззивния съд, че неговият акт подлежи на обжалване пред ВКС, тъй като в тази хипотеза компетентен да се произнесе по жалбата е Апелативен съд – [населено място].Моли касационната инстанция да отмени обжалваното разпореждане и върне делото с указания за администриране на подадената частна жалба. В срок е постъпил отговор от ответника ЗК“Спасение“, в който се изразява становище за неоснователност на подадената жалба и правилност на обжалваното разпореждане, тъй като насрещната страна е атакувала необжалваем съдебен акт.Моли съда да потвърди разпореждането на въззивния съд и му присъди направените по това производство разноски. Частната жалба е допустима - подадена е в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.По същество е неоснователна. Неоснователни са оплакванията, които са свързани с липсата на компетентност на ВКС да се произнесе по настоящата частна жалба.Разпорежданията на окръжния съд за връщане на частна касационна жалба не подлежат на обжалване пред апелативния съд, тъй като тези актове са такива по администриране на жалбата, които действия не се извършват от този съд в качеството на въззивна инстанция/ТР№2/23.06.2022г. по т.д.№2/2018г. на ОСГТК на ВКС/. Определенията на съда по обезпечение на иска /чл. 390 и чл. 396, ал. 1 ГПК/, както и тези за отмяна на обезпечителните мерки /чл. 402, ал. 2 ГПК/ подлежат на двуинстанционно разглеждане. Изключение от този принцип е въведеното с разпоредбата на чл. 396, ал. 2 ГПК /ред. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, съгласно която на касационно обжалване подлежат определенията на въззивния съд, с които е допуснато обезпечение на иска, когато първоинстанционният съд е отказал исканото обезпечение. В случая Районният съд – [населено място] е отменил допуснатото в полза на ищеца ЗК“Спасение“ обезпечение по предявения срещу ответника И. М. иск, който е бил отхвърлен като неоснователен с влязло в законна сила решение, като е оставил без уважение искането му за присъждане на разноските, които е направил в производството по чл.402 от ГПК. Определението на първоинстанционния съд в частта за разноските е било обжалвано пред въззивния съд, който го е потвърдил.Тъй като производството по отмяна на обезпечението подлежи на двуинстанционо разглеждане, то и въпросът за дължимостта на направените в това производство разноски подлежи на разглеждане по същия ред.Изложеното означава, че постановеното определение на въззивния, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд в частта, в която е оставено без уважение искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски е окончателно/арг.чл.274, ал.4 от ГПК/. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да бъде потвърдено. В полза на ответника по касация следва да се присъдят направените по настоящото производство разноски, които се изразяват в заплатен адвокатски хонорар. Предвид горното, Върховният касационен съд