Определение № 7589 от 07.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4223/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от „Минолби“ ЕООД срещу Определение № 2418 от 18.03.2026 г. на Административен съд – Бургас по адм. дело № 564/2026 г. С определението съдът е оставил без разглеждане жалбата на „Минолби“ ЕООД срещу мълчалив отказ на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС/Комисията) по подадени от дружеството жалби с вх. № 14-00-1199-4 от 19.11.2025 г. и вх. № 14-00-2317 от 19.12.2025 г. и е прекратил производството по делото. Частният жалбоподател – „Минолби“ ЕООД, счита обжалваното определение за неправилно. Твърди, че изводът на съда, че не е налице искане за издаване на индивидуален административен акт, е неправилен, доколкото с подадените до КРС жалби дружеството е пискало извършване на проверка, установяване на нарушение на конкретни правни норми, и предприемане на действия за защита срещу незаконосъобразно поведение на доставчика на електронни съобщителни услуги. Сочи, че неправилно съдът е приел, че липсва мълчалив отказ на органа да се произнесе. КРС е административен орган, който е длъжен да се произнесе по всяко подадено до него искане или жалба, включително чрез мотивиран отказ. Счита, че непроизнасянето в срок представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК. Намира, че жалбоподателят е пряко и лично засегнат от действията на „А1 България“ ЕАД, включително поради неправомерно прекратяване на договор за мобилни услуги, начисляване на суми и лишаването му от достъп до мобилната мрежа на оператора. КРС управлява Националния номерационен пран, съгласно разпоредбата на чл. 132а от Закона за електронните съобщения (ЗЕС) и приема функционални спецификации за преносимост на номерата по реда на чл. 134 и сл. ЗЕС. В жалбата са направени оплаквания както от неспазване на реда за преносимост на номерата с ползвател „Минолби“ ЕООД, така и че не е спазено изискването да не се налагат на крайните ползватели цени за пренасяне на номер. КРС е специализиран регулаторен орган, чиято дейност има за цел именно защита на потребителите и участниците на пазара. Отказът на съда да признае правен интерес лишава жалбоподателя от ефективна защита и противоречи на утвърдената съдебна практика за широко тълкуване на правния интерес. Счита, че липсата на възможност за съдебен контрол върху бездействието на регулатора представлява нарушение на принципа на ефективност на правото на Европейския съюз. В допълнителна молба излага, че моли съда да има предвид мотивите на Решение №34007 по дело №7694/2025 г. на Административен съд София-град, с предмет наказателно постановление издадено от председателя на КРС, с което на основание чл. 326а, ал. 2 ЗЕС е наложено административно наказание на „А1 България“ ЕАД. С втора допълнителна молба прилага уведомителни писма от КРС до дружеството. Предвид изложеното прави искане обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато на съда за продължаване на съдебното производство. Претендира присъждане на разноски, като в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендирано от ответната страна възнаграждение. Ответникът – КРС изразява становище за неоснователност на частната жалба по съображения подробно изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови определението си съдът е установил, че „Минолби“ ЕООД е подал до КРС две жалби с вх. № 14-00-1199-4 от 19.11.2025 г. и с вх. № 14-00-2317 от 19.12.2025 г. Първата жалба, вх. № 14-00-1199-4 от 19.11.2025 г., е подадена във връзка с твърдяно незаконосъобразно прекратяване на договор за 2177 бр. мобилни услуги, с което операторът „А1 България“ ЕАД е нарушил Закона за задълженията и договорите (чл. 87 от ЗЗД), Закона за електронните съобщения (чл. 230 от ЗЕС) и Директива (ЕС) 2018/1972 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 г. за установяване на Европейски кодекс за електронни съобщения (чл. 105). Втората жалба, вх. № 14-00-2317 от 19.12.2025 г., е подадена относно твърдяно неправомерно начисляване на допълнителни такси за роуминг в Европейския съюз, в нарушение на Регламент (ЕС) 2022/612, Директива (ЕС) 2018/1972 и ЗЕС. С жалбите е поискано както следва: С първата – КРС да упражни правомощията си по реда на чл. 22, т. 10, т. 12 и т. 13 от Устройсгвения правилник на КРС, като осъществи проверка по случая и го уведоми за изхода й. С втората - 1. Да извърши проверка на „А1 България“ ЕАД относно начисляването на допълнителни такси за роуминг в Европейския съюз. 2. Да установи има ли нарушение на Регламент (ЕС) 2022/612, Директива (ЕС) 2018/1972 и ЗЕС, Регламент (ЕС) 531/2012. 3. Да издаде задължително предписание на оператора за преустановяване на порочната повтаряща се практика. 4. Да наложи имуществена санкция по ЗЕС и Регламент 2022/612. При така установеното съдът е приел, че не е налице мълчалив отказ, доколкото с подадените от „Минолби“ ЕООД жалби не е поискало издаването на индивидуален административен акт, на който дружеството да е адресат, а е поискало санкциониране на юридическо лице – „А1 България“ ЕАД, по отношение на което искане КРС не е дължала произнасяне по същество и то в посочен от закона срок с издаване на индивидуален административен акт, с оглед на което не е формиран и мълчалив отказ. Наред с това съдът е посочил, че административнонаказателните производства и производствата по издаване на принудителни административни мерки се образуват служебно, при преценка за наличие на визираните в закона предпоставки за това, а не по искане на трети лица, поради което не е налице акт, подлежащ на съдебен контрол. Определението е правилно. Необходимо условие, за да се развие производството по съдебен контрол за законосъобразност е наличието на годен за обжалване административен акт, какъвто в настоящият случай липсва. Съгласно чл. 128, ал. 1, т. 1 АПК на административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1 АПК мълчалив отказ е налице тогава, когато административният орган не се произнесе в срок по направено искане за издаване на индивидуален административен акт. Мълчаливият отказ подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, но не всяко бездействие на администрацията е мълчалив отказ по смисъла на посочената разпоредба. По своята правна същност мълчаливият отказ е фикция, създадена от закона, за да се преодолее бездействието на административния орган да се произнесе по подадено до него искане. Чрез фикцията отказът е приравнен на административен акт. При мълчаливия отказ волеизявлението на органа се предполага и то в смисъл на отказ да се удовлетвори искането, т. е. чрез фикцията се приема наличие на волеизявление. Но за да се приложи фикцията за административния орган следва да е възникнало задължение за произнасяне, т. е. да е сезиран надлежно с искане, по което е компетентен да се произнесе. В случая такова искане не е подадено, доколкото с подадените от дружеството жалби не е поискано издаването на акт, на който „Минолби“ ЕООД да е адресат. Жалбите касаят друго юридическо лице, като наред с това с тях „Минолби“ ЕООД не е поискало КРС да издаде индивидуален административен акт. С първата жалба – от 19.11.2025 г., КРС е сезирана КРС да упражни правомощията си по реда на чл. 22, т. 10, т. 12 и т. 13 от Устройствения правилник на КРС и на нейната администрация. Видно обаче Устройствения правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация (издаден от председателя на Комисията за регулиране на съобщенията, обн., ДВ, бр. 91 от 29.10.2024 г., в сила от 01.11.2024 г.) в чл. 22 не се съдържат т. 10, 12 и 13. В предходно действащия Устройствен правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация (отм. ДВ бр. 91 от 29.10.2024 г., в сила от 1.11.2024 г.), който може би дружеството е имало предвид, разпоредбата на чл. 22 регламентира, че Главна дирекция "Мониторинг и контрол на съобщенията" осигурява дейностите по: 10. осъществяване на проверки във връзка с постъпили в комисията жалби, предложения и сигнали; 12. съставяне на актове за установяване на административни нарушения (АУАН) по реда на ЗАНН при констатирани нарушения на ЗЕС, ЗПУ, ЗЕДЕУУ, ЗЕСМФИ и др.; 13. участие в осъществяването на проверки по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), на помещения, използвани от лица за осъществяване на електронни съобщения, както и помещения, в които се намират доказателства за извършване на административни нарушения. Видно от посочените разпоредби в т. 10 е регламентирано правомощие на Комисията за извършване на проверки, но не и задължение за издаване на индивидуални административни актове. Точки 12 и 13 касаят административнонаказателните производства и проверки осъществявани по реда на НПК. Предвид посоченото не може да се приеме, че с жалбата си дружеството е сезирало Комисията с искане за издаване на административен акт. С втората жалба – от 19.12.2025 г., КРС е сезирана с искане да издаде задължително предписание на оператора и да му наложи имуществена санкция. Единствената разпоредба в ЗЕС, която регламентира правомощието на КРС да дава предписания е тази по чл. 313, ал. 1, т. 9 и 10, но тя е неосносима за конкретния случай. Налагането на имуществена санкция се осъществява в производство по Закона за административните нарушения и наказания и приключва с издаването на наказателно постановление, а не с издаването на административен акт. Видно от изложеното Комисията не е сезирана с искане, съответно – няма задължение да се произнесе с административен акт с точно определено по закон съдържание, поради което не формиран и мълчалив отказ. Съгласно чл. 30, ал. 1, т. 27 ЗЕС, допринася за защитата на правата на крайните ползватели в сектора на електронните съобщения в координация с другите компетентни органи и разглежда жалби на крайни ползватели в случаите, предвидени в този закон. ЗЕС обаче не съдържа производство по разглеждане на жалби на крайни ползватели, което да завършва с издаването на административен акт. Разпоредбите на чл. 238 – чл. 241 ЗЕС, които са регламентирали такова производство, са отменени с ДВ бр. бр. 20 от 2021 г. Съгласно чл. 319, ал. 1 ЗЕС, Комисията извършва проверки по писмени сигнали за нарушения на закона, подзаконовите нормативни актове, приложимите изисквания по чл. 73 и/или специфичните задължения или разрешенията за ползване на ограничен ресурс. Сезирането на КРС от страна на „Минолби“ ЕООД може да се квалифицира именно като сигнал по Глава Осма на АПК и по него не може да се формира подлежащ на оспорване мълчалив отказ. Инициативата за издаване на акт по подаден сигнал може да бъде само на компетентния административен орган. Правомощията на органа се осъществяват служебно, а сезирането му от дадено лице не го задължава да предприеме предвидените в закона правомощия, ако прецени, че не са налице предпоставките за това. Третото лице не разполага регламентирано в нормативен акт субективно право да задължи административния орган да се произнесе, поради което не разполага и със субективно право да оспори отказа му да стори това. Предвид изложеното правилен е изводът на АС - Бургас, за процесуална недопустимост на жалбата на „Минолби“ ЕООД на основание чл. 159, т. 1 АПК. Тя правилно е оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство е прекратено. Обжалваното определение не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК, в полза на Комисията за регулиране на съобщенията, следва да се присъди сумата от 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, състав на Седмо отделение