Определение № 12185 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 10444/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. В. В., с адрес в гр. София, срещу определение № 17979/26.09.2024 г. постановено по адм. дело № 4527/2024 г. по описа на Административен съд - София – град /АССГ/. Частният жалбоподател навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Иска същото да бъде обезсилено, като недопустимо или отменено като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът по частната жалба – кметът на Столична община – район „Красно село“, чрез процесуален представител в писмен отговор излага становище за неоснователност на същата и иска да бъде отхвърлена, респективно обжалваното определение – оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. С обжалваното определение е оставено без уважение искането на Н. В. за освобождаване от държавна такса по подадена от него частна жалба от 02.07.2024 г.; предоставен му е допълнителен 7 - дневен срок за представяне на доказателства за внасяне на дължимата такава в размер на 30 лв.; указано му е, че при неизпълнение на указанията на съда, частната жалба от 02.07.2024 г. ще бъде върната; отхвърлено е като неоснователно искането на В. за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалването на определение № 8648/14.06.2024 г. по адм. дело № 4527/2024г. по описа на АССГ. Върховният административен съд, състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е частично недопустима като насочена и срещу части на определението, които не подлежат на обжалване с частна жалба, а в останалата си част е допустима, но неоснователна. От така изброените части на определението на обжалване с частна жалба подлежат единствено частите, с които е оставено без уважение искането на В. за освобождаване от държавна такса по подадена от него частна жалба от 02.07.2024 г. и е отхвърлено като неоснователно искането му за предоставяне на правна помощ във връзка с обжалването на определение № 8648/14.06.2024 г. по адм. дело № 4527/2024г. по описа на АССГ/. В останалата си част, като подадена срещу части от определението, които не подлежат на обжалване съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1 АПК с частна жалба /не преграждат развитието на делото и в закон не е изрично указана обжалваемостта им/, частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено. За да постанови подлежащите на обжалване части от определението и да се произнесе по двете искания, административният съд, след анализ на представената декларация за материално и гражданско състояние на В. е приел, че последният разполага с достатъчно средства, необходими за заплащане на дължимата по подадената от него частна жалба държавна такса в размер на 10 лева, а по отношение на правната помощ е приел, че интересите на правосъдието не налагат предоставяне на правна помощ, както и че с оглед имущественото състояние на В., не може да се направи извод, че същият не разполага с достатъчно средства по смисъла на чл. 23, ал. 3 от Закона за правната помощ /ЗПП/ за заплащане на адвокат, поради което е заключил, че липсват необходимите предпоставки за предоставянето на правна помощ по направеното искане, респективно е отхвърлил последното. Така постановеното определение в посочените части е правилно. На първо място неоснователно е възражението в частната жалба за недопустимост на постановеното определение. За да е недопустим един съдебен акт, същият следва да страда от тежък порок, в резултат на неизпълнение от страна на първоинстанционния съд на служебното му задължение до провери допустимостта на жалбата, съответно да се произнесе при наличие на отрицателна предпоставка или при липсата на положителна предпоставка за осъществяване на съдебен контрол. В случая, съдът в надлежен състав, при спазване на правилата за подведомственост и родова подсъдност, се е произнесъл по редовна жалба, с ясен предмет, съответно постановеното определение не е недопустимо. Обосновани са изводите на съда, че не са налице условията за освобождаване на В. от заплащането на държавна такса по подадена от него частна жалба. След извършен анализ на данните, съдържащи се в представената от жалбоподателя декларация за материално и гражданско състояние, административният съд правилно е заключил, че не се установява лицето да не разполага със средства за заплащане на сумата от 10 лева за образуване на частното производство по подадената от него жалба. Видно от посочената декларация, В. притежава жилище с площ от 107 кв. м. в гр. София, вила с площ от 87 кв. м. и земеделска земя от 14 дка., което безспорно не води до извод на липса на средства за заплащане посочената по-горе сума, като последното от своя страна обосновава постановения от АССГ резултат в тази връзка като правилен. Безплатна правна помощ за процесуално представителство по чл. 21, т. 2 от ЗПП се предоставя в два случая - когато по закон се предвижда задължителна адвокатска защита /чл. 23, ал. 1 от ЗПП/ или по преценка на съда в случаите, когато страната по делото не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това /чл. 23, ал. 2 от ЗПП/. Съгласно чл. 24, т. 1 от ЗПП безплатна правна помощ, в това число и за процесуално представителство, не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. В конкретния случай не е налице нито хипотезата на задължителна адвокатска защита, нито предпоставките за предоставяне на безплатна правна помощ по преценка на съда на основание чл. 23, ал. 2 от ЗПП. Правилен е изводът на АССГ, че в случая интересите на правосъдието не изискват предоставяне на такава помощ, тъй като подадената от В. частна жалба не страда от нередовности, за отстраняване, на които жалбоподателят да няма достатъчно познания. Наред с това и във връзка с вече обсъденото по-горе, не се доказват и обстоятелства, даващи основание на съда да приеме, че жалбоподателят не би могъл да осъществи адекватно сам защитата си. Определението като правилно в тези си части следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора следва да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за производството пред ВАС на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид фактическата и правна сложност на спора, платимо от частния жалбоподател. Воден от горното и на основание чл. 236 АПК вр. 229 и чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, пето отделение