Определение № 171 от 02.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 4401/2018 г.

Производството е по чл.282, ал.4 ГПК. Образувано е по молба /отговор/ вх. № 7337/20.08.2019 г. на Н. К. М., Д. Х. П. и И. П. С. за освобождаване на сумата от 77 718 лв., внесена като обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК във връзка с подадена молба за отмяна на влязлото в сила решение № 1857 от 27.07.2017 г. по в. гр. д. № 617/2017 г. на Софийски апелативен съд. С разпореждане № 129 от 28.08.2019 г. на и.ф. зам.председател на ВКС е определен настоящият състав, който да се произнесе по тази молба. За да се произнесе, съставът на ВКС констатира следното: Н. К. М., Д. Х. П. и И. П. С. са подали молба по чл.303, ал.1, т.1 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение № 1857 от 27.07.2017 г. по в. гр. д. № 617/2017 г. на Софийски апелативен съд, с което са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на В. А. М., И.-А. А. А., и А.-А. А. А. четири недвижими имота, находящи се в [населено място]. По искане на молителите с определение № 153 от 15.08.2018 г. по ч.гр.д. № 3058/2018 г. на ВКС, I-во г.о., е допуснато спиране на изпълнението на влязлото в сила решение по отношение на два от присъдените имоти – имот с идентификатор ......... и имот с идентификатор ........, при обезпечение по чл.282, ал.2 ГПК в размер на 77 718 лв., внесено от молителите по сметка на ВКС с платежно нареждане от 08.08.2018 г. С решение № 88 от 08.07.2019 г. по гр. д. № 4401/2018 г. на ВКС, I-во г.о., молбата за отмяна на влязлото в сила решение е оставена без уважение. С молба вх. № 6088/08.07.2019 г. ответниците в производството по молбата за отмяна и ищци по исковете с правно основание чл.108 ЗС И.-А. А. А. и А.-А. А. А. са заявили чрез пълномощника си адвокат Г. А., че възразяват срещу връщането на даденото от насрещната страна обезпечение в размер на 77 718 лв. /към този момент все още не е имало молба за връщане/, тъй като възнамеряват да предявят иск за обезщетение на вредите от забавеното изпълнение на решението по чл.108 ЗС, а освен това желаят обезпечението да послужи за удовлетворяване на вземанията им за разноски в исковото и изпълнителното производство. Позовават се на издаденото от ЧСИ С. Я. удостоверение изх. №..../05.07.2019 г. за дължимите суми в тези производства, считат това удостоверение за запорно съобщение и искат сумата по обезпечението да бъде преведена от ВКС по сметката на съдебния изпълнител. С разпореждане № 106/26.07.2019 г. докладчикът по настоящото дело е констатирал, че молба вх. № 6088/08.07.2019 г. е преждевременно подадена и е указал на молителите в едноседмичен срок да заявят дали са подали иск за обезщетяване на вредите от забавеното изпълнение. Със същото разпореждане докладчикът е взел становище, основано на ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, че ВКС не представлява трето задължено лице по чл.508 ГПК по отношение на вземания за суми, внесени като гаранция по сметка на съда. С отговор вх. № 7337/19.08.2019 г. на Н. К. М., Д. Х. П. и И. П. С., съдържащ и молбата по чл.282, ал.4 ГПК, посочените лица са възразили срещу искането за превеждане на даденото от тях обезпечение по сметка на ЧСИ за събиране на вземания на насрещната страна за разноски, позовават се на ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС и молят внесената от тях сума по обезпечението да им бъде преведена по банкова сметка, която обаче не сочат. С молба вх. № 7433 от 23.08.2019 г. на И.-А. А. А. и А.-А. А. А., чрез пълномощника им адв. А., се заявява изрично, че няма да бъде предявяван иск за вреди от забавеното изпълнение на решението по чл.108 ЗС и че тяхната претенция се свежда до това част от внесеното обезпечение в размер на 26 846 лв. да бъде преведена по сметка на ЧСИ за удовлетворяване на вземанията им за разноски по приключилото гражданско дело и за разноските в изпълнителното производство. Не възразяват остатъкът от 50 871,84 лв. да бъде върнат на вносителите. При тези данни настоящият състав приема, че молбата на Н. К. М., Д. Х. П. и И. П. С. за връщане на даденото обезпечение в размер на сумата от 77 718 лв. е основателна. Спирането на изпълнението на влязло в сила решение се допуска от ВКС на основание чл.309, ал.1 ГПК и при условията на чл.282, ал.2-6. Съгласно чл.282, ал.4 ГПК, когато обезпечението е дадено във връзка с изпълнение на решение относно вещни права върху недвижими имоти или движими вещи, то се задържа, ако в двуседмичен срок, след като касационната жалба е оставена без уважение, носителят на вземането е предявил иск за обезщетение на вредите от забавяне на изпълнението. Тълкуван съответно за хипотези на спиране на изпълнението на основание чл.309, ал.1 ГПК, този текст сочи, че обезпечението за спиране на изпълнението на влязло в сила решение за вещни права върху недвижими имоти и движими вещи може да се задържи само ако в двуседмичен срок от обявяване на решението, с което се оставя без уважение молбата за отмяна по чл.303 ГПК, бъде предявен иск за обезщетяване на вредите от забавяне на изпълнението. В настоящия случай няма данни в двуседмичния срок от обявяването на решение № 88 от 08.07.2019 г. по настоящото дело да е бил предявен иск за обезщетяване на вредите от изпълнението. Напротив, в молба вх. № 7433 от 23.08.2019 г. И.-А. А. А. и А.-А. А. А. изрично са заявили, че няма да предявяват такъв иск. При това положение липсва основание за ВКС да задържа внесеното обезпечение и то следва да бъде върнато на вносителите Н. К. М., Д. Х. П. и И. П. С., след посочване от тях на сметката, по която да бъде преведено. Неоснователно е искането на И.-А. А. А. и А.-А. А. А. за превеждане на сумата от 26 846 лв. по сметка на ЧСИ с цел удовлетворяване на вземанията им за разноски по приключилото гражданско дело по чл.108 ЗС и за разноските в изпълнителното производство. Разпоредбата на чл.282, ал.4 ГПК е изрична - че даденото обезпечение за спиране на изпълнението по уважени искове за вещни права върху недвижими имоти гарантира само вредите от забавеното изпълнение на тези решения, настъпили поради подаването на касационна жалба или молба по чл.303 и сл. ГПК за отмяна на влезлите в сила решения, но не и разноските, присъдени с тези решения и по изпълнителните дела, образувани във връзка с тях. Разноските не могат да се удовлетворяват от обезпечението по чл.282, ал.2 ГПК дори и по исковете за парични вземания, тъй като те не влизат в размера на това обезпечение, съобразно приетото в т.1 на ТР № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, доколкото този размер се определя от присъдената сума, а тя не включва разноските. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,