Решение № 2119 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11820/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. С. Х., гражданка на Иран срещу Решение № 33761 от 16.10.2025 г. по адм. дело № 8916/2025 г. на Административен съд София-град. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна на административния акт. Ответникът по касационната жалба - председателят на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е Решение № 4381 от 01.08.2025 г. на председателя на ДАБ, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2, вр. чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4, вр. чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Н. С. Х., гражданка на Иран. Съдът е установил от фактическа страна, че на 21.05.2025 г. Н. С. Х. е поискала международна закрила в Република България. Регистрирана е като лице от женски пол,   родена на [дата].  и живееща в гр. Ращ, Иран, етническа принадлежност – [заличен текст], религия - [заличен текст], семейно положение – омъжена. На 02.06.2025 г. е проведено интервю с Н. С. Х.. Същата заявява, че два месеца преди провеждане на интервюто е напуснала нелегално страната на произход, заминала е за Турция с трафикант и кола заедно със съпруга си и още двама непознати иранци. Останали 3 дни в Турция и заминали за България. При прескачане на теленото ограждение паднала и си счупила крака, останала в болница 10 дни. Дошъл преводач, казал й какво да подпише, тъй като тя искала да живее в сигурна страна. Не била арестувана или осъждана. Не е имала проблеми заради етническата си принадлежност или изповядваната религия, като допълва, че е станала [вероизповедание] преди 6 - 7 години. Не членувала в политическа партия. Когато тръгнала от Иран, целта й била да стигне България. Заявява, че нямала проблеми в Иран, а напуснала заради проблемите на съпруга й. Той участвал в протестите през 2017 г. Няколко дни след протеста служители на тайните служби нахлули в дома им и го арестували. Не знаела къде са го откарали около 2 месеца, поради което наели адвокат и той ги информирал, че са го изпратили в гр. Хамедан. Съпругът й бил освободен с гаранция, след което се преместили в друг град при родителите му, където живеели преди да заминат. Адвокатът им казал, че нямало сигурност за съпруга й и след обсъждане взели решение да избягат в Иран. Имали сключен брак със съпруга й от 2016 г., но документите били в него. Искала да получи закрила, тъй като животът на съпруга й бил в опасност. По подробно изложени съображения и въз основа на справка от 21.07.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно Ислямска Република Иран с Решение № 4381 от 01.08.2025 г. председателят на ДАБ отказва да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Н. С. Х.. В съдебното производство са приети като доказателства: изпълнителен лист относно конфискация на имуществото на Б. Р. (съпруг на Н. С. Х.), издаден въз основа на решение от 23.10.2019 г. на Революционния съд, Второ отделение Хамедан; предупредителен лист за явяване на Б. Р. на 26.05.2018 г. в Революционна прокуратура на Хамедан, Второ отделение; справки от 26.08.2025 г. и 25.09.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ относно Ислямска Република Иран. Изслушани са свидетелските показания на М. Б., семеен приятел на Н. С. Х. и съпруга й от 12-13 години. Свидетелят заявява, че съпругът на жалбоподателката е участвал в протестни действия през 2017 г., поради което е задържан от властите и вкаран в затвора. За това семейството му нямало информация до момента, в който свекърът ангажирал адвокат. През това време (2 месеца) тайните служби на Иран преследвали Н., оказвали физически и психически тормоз. След освобождаване на съпруга й от затвора под гаранция адвокатът ги посъветвал да се укрият и те отишли да живеят на село през 2018 г., около 6 години, при родителите на съпруга й. По думи на адвоката тайните служби разбрали къде се укрива и съществувала голяма вероятност да го арестуват отново, поради което взели решение да напуснат пределите на страната. Свекърът й уредил пътуването и чрез трафикант влезли през Турция в България. Свидетелят сочи, че след убийството на М. А. ситуацията в Иран станала много сложна, хората се надигнали на протести и властите биели, удряли участниците, но той не бил свидетел на тези действия. Допълва, че в Иран не се спазвали човешките права, особено на жените. Въз основа на горната фактическа обстановка съдът е приел, че административният акт е законосъобразен – издаден е от компетентен орган, при спазване на формата, административнопроизводствените правила и материалния закон. Съдът подробно е обсъдил установените по делото факти, становищата на страните и приложимата нормативна уредба. Крайният му извод е, че по делото не се установяват материалноправните предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. От представените пред касационната инстанция от пълномощника на касационния жалбоподател писмени доказателства се установява, че след постановяване на обжалвания съдебен акт е налице съществена промяна в обществено-политическото положение в Ислямска Република Иран. Съгласно справка за актуалната ситуация на човешките права в Иран в края на 2025 г. и началото на 2026 г., изготвена от „Център за правна помощ – глас в България“, и Резолюция на Европейския парламент от 22.01.2026 г. (2026/2565(RSP)) ситуацията в страната остава напрегната и се характеризира с противоречиви доклади относно броя на жертвите от протестите през месец януари 2026 г., тъй като режимът налага цензура чрез прекъсване на интернет и телефонните комуникации, което прави изключително трудно документирането на истинския мащаб на насилието срещу мирни протестиращи, защитници на човешките права и уязвими групи. Независимо от липсата на точна статистика на жертвите, в посочената по-горе Резолюция на Европейския парламент се приема, че иранските сили за сигурност са извършили „брутални репресии“ срещу протестиращите в Иран и тези действия представляват „сериозни нарушения на международното право в областта на правата на човека“. В същата резолюция се отбелязва също така, че „иранските органи публично заплашиха да продължат да потушават протестите и строго да наказват участниците в тях“, т.е. не се установява прекратяване на цикъла на насилие. Съществената промяна в обществено-политическото положение в страната на произход налага нова проверка и обсъждане на обстоятелствата, относими към търсената закрила по чл. 8 и 9 ЗУБ. Тъй като чл. 75, ал. 1 ЗУБ урежда специална компетентност на административния орган в производството по предоставяне на международна закрила и естеството на административния акт не позволява съдът да реши въпроса по същество, съдът следва да отмени административния акт и да изпрати преписката на съответния компетентен административен орган за ново произнасяне. По изложените съображения решението на съда, както и административният акт следва да бъдат отменени, а преписката изпратена на административния орган за ново произнасяне след обсъждане на актуалното обществено-политическото положение в страната. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2 във връзка с чл. 228 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение