Определение № 4408 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2929/2024 г.

Образувано е по жалба на А. Ватралова, с [ЕГН], с постоянен адрес в гр. София, п.к. 1142, [улица], чрез процесуален представител – адв. А. Делчев, против буква "г" от Забележка № 8 от Приложение към чл. 1а, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, приет с Постановление № 202 на Министерски съвет от 10.09.2010 г. за приемане на нормативни актове по прилагане на Закона за развитието на академичния състав в Република България, обн., ДВ, бр. 75 от 24.09.2010 г. (Правилника/ППЗРАСРБ). Жалбоподателката оспорва посочения нормативен текст, легитимирайки се като участник в проведен конкурс за академична длъжност "професор" в Института за изследвания на климата, атмосферата и водите (ИИКВ) при Българска академия на науките (БАН), обявен с Държавен вестник (ДВ), бр. 69 от 11.08.2023 г., обява 131, стр. 215. В подкрепа на тезата си за наличие на твърдения правен интерес сочи, че кандидатурата й е покривала всички изисквания, освен новото, съдържащо се в буква "г" от Забележка № 8 от Приложение към чл. 1а, ал. 1 ППЗРАСРБ, заради което и жалбоподателката е била отстранена от конкурса. По същество излага, че атакуваната разпоредба е приета в нарушение на делегираната на Министерски съвет (МС) компетентност и в несъответствие с целта на закона. Позовавайки се на чл. 2б, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ), поддържа, че законодателят е предоставил компетентност за приемане на правилник по прилагането на закона, в който да се регулира единствено минималният брой точки, който съответният участник следва да получи в съответствие с индивидуалните си резултати по предвидените показатели. Сочи, че изискванията за заемане на длъжността "професор" се съдържат в чл. 29 ЗРАСРБ и чл. 60 ППЗРАСРБ, а с въведеното ново условие същите недопустимо се удвояват, правейки невъзможно възползването от възможността, закрепена от закона, едно лице, което не е заемало длъжността "доцент", да заема длъжността "професор". В тази връзка тълкува начина на точкуване, посочен в приложението към чл. 1а, ал. 1 Правилника, като мотивира становище, че полагащият се точков актив за обстоятелствата, свързани с длъжността "доцент", и този за длъжността "професор" не се изключват взаимно, а съществуват паралелно. Ответникът – МС, със седалище в гр. София, бул. "Дондуков" № 1, в писмен отговор, подаден чрез процесуален представител – А. Тафров – правен съветник в Дирекция "Правна" в МС, мотивира теза за недопустимост на оспорването поради липса на правен интерес. Изложени са твърдения, че освен на посоченото от жалбоподателката условие, съвпадащо и с инициираното оспорване, тя не е отговаряла и на други изисквания по процедурата. В допълнение сочи, че след отмяната на касаещите я нормативни текстове на Правилника с Решение № 8442/22.08.2023 г., постановено по адм. дело № 4920/2023 г., компетентният орган не е попълнил празнотата, което на собствено основание прави оспорването недопустимо. При изпращането на депозираната жалба до съда от МС на основание чл. 152 АПК са приложени заверени копия на документите по административна преписка по издаване на Постановление на МС (ПМС) № 122 от 29.06.2018 г. за изменение и допълнение на ППРАРСБ, приет с ПМС № 202 от 2010 г. – под опис, в 31 пункта, и по административна преписка по издаване на ПМС № 26 от 13.02.2019 г. за изменение и допълнение на ППРАСРБ, приет с ПМС № 202 от 2010 г. – под опис, в 31 пункта. Върховният административен съд, състав на Седмо отделение, намира жалбата за процесуално недопустима, по следните съображения: В бр. 75 от 24.09.2010 г. на ДВ е обнародван ППЗРАСРБ, а оспореният негов текст – буква "г" от Забележка 8 от Приложение към чл. 1а, ал. 1 Правилника, е приет с ПМС № 122 от 29.06.2018 г. за изменение и допълнение на ППРАРСБ. Правилникът е издаден от МС, въз основа на изричната законова делегация по § 9, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ЗРАСРБ, и съдържа правила по прилагането на норма от по-висок ранг, което го категоризира като подзаконов нормативен акт по смисъла на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА). По силата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България (КРБ) нормативните актове, регулиращи обществените отношения на територията на Република България (РБ), пораждат своето действие три дни след обнародването си в ДВ, освен ако в тях не е предвиден друг срок. От този начален момент правилата за поведение, съдържащи се в съответния нормативен акт, стават задължителни за адресатите си. Възможността за съдебен контрол върху подзаконовите нормативни актове е предвидена в чл. 185, ал. 1 и ал. 2 АПК, а редът за това – в Раздел III, Глава десета, Дял Трети АПК. Разпоредбата на чл. 186, ал. 1 АПК регламентира като условие за допустимост на оспорването на подзаконов нормативен акт наличието на личен правен интерес за лицето, сезирало съда. Наличието на правен интерес е една от абсолютните предпоставки за допустимост на съдебното производство. Същият е тясно свързан с института на правото на оспорване, чието съдържание е изяснено по категоричен начин в административноправната теория и практика и представлява публично субективно потестативно право, осъществявано по съдебен ред, което принадлежи на граждани и юридически лица, чиито права и законни интереси са засегнати (нарушени или застрашени) със съответната проява на административна власт. (Вж.: Решение № 21/26.10.1995 г., постановено по тълк. дело № 18/1995 г. на Конституционния съд (КС) на РБ). Еднозначна е съдебната практика на Върховния административен съд, че това засягане следва да е пряк резултат от действието на административния акт, а отмяната на последния трябва пряко да води до удовлетворяване интереса на адресата. Безпротиворечиво се приема, че правен интерес е налице тогава, когато без обжалването жалбоподателят не би могъл да защити своите права или законни интереси, т.е. ако сезирането на съда е абсолютно необходим и единствен път за правна защита, чието неизползване би довело до неблагоприятни за адресата правни последици. ("Административнопроцесуален кодекс, Систематичен коментар, Проблеми на правоприлагането, Анализ на съдебната практика", изд. "Труд и право", гр. София, 2013 г., стр. 1088). В тази връзка, както е посочено в Решение № 5/17.04.2007 г. на КС на РБ, постановено по конституционно дело № 11/2006 г., гражданите, организациите и органите, които атакуват по съдебен ред определен административен акт, следва да докажат правомерна, лична и обоснована заинтересованост. Според същото решение, когато предмет на оспорване е подзаконов нормативен акт, активната легитимация принадлежи на всички тези правни субекти, чиито права и законни интереси се засягат или могат да бъдат засегнати от него или за които той създава задължения. Според теорията и съдебната практика подлежащият на доказване интерес е правен, когато засяга правната сфера на оспорващия, пряк – когато правата или законните интереси се засягат или могат да бъдат засегнати непосредствено от нормативния акт и когато с отмяната му непосредствено се премахват неблагоприятните последици или се постигат благоприятни такива, и на последно място, той е личен, когато отрицателната рефлексия е именно в сферата на конкретното лице, упражнило правото си на жалба – когато то, а не някой друг, защитава съответните права, свободи и законни интереси. В случая описаната процесуална предпоставка за допустимост на производството не е налице. По аргумент от чл. 1а, ал. 1 ППРАСРБ кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" трябва да отговорят на съответните минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност, определени в приложението по научни области и/или професионални направления за всяка научна степен и за всяка академична длъжност въз основа на показателите по чл. 2б, ал. 2 ЗРАСРБ. Според предписанието на чл. 2б ЗРАСРБ минималните национални изисквания са съвкупност от изисквания, всяко от които се определя чрез числовите стойности на един или няколко обективно измерими показатели, съотносими към съответната научна област и/или професионално направление, като: 1) наукометрични показатели, които отразяват научните резултати и техния отзвук в научната литература, и/или показатели, които отразяват измерими постижения в художествено-творческата или спортната дейност, като: брой авторски монографии, брой публикации в реферирани и индексирани издания, брой глави в книги, брой студии и/или обзори, брой цитати без автоцитати в реферирани и индексирани издания от други автори на публикациите на кандидата, брой подадени заявки за международни патенти, брой подадени заявки за национални патенти, брой издадени международни и/или брой национални патенти, брой изнесени доклади – включително пленарни и поканени, на научни конференции, получени отличия и награди във връзка с научните, художествено-творческите или спортните постижения на кандидата, брой участия в научни и/или организационни комитети на международни конференции, участия като редактор или като член на редакторския колектив в реферирани и индексирани издания, брой ръководени успешно завършени научни проекти от кандидата в областта на съответната научна, художествено-творческа или спортна дейност или участия като член в тях, брой авторски изложби, брой авторски филми, брой излъчени авторски радио- и/или телевизионни предавания, брой изнесени авторски концерти, брой написани партитури и други сходни постижения, и други авторски права (т. 1) и 2) показатели, които отразяват измерими академични резултати в преподавателската дейност, като: брой защитени под ръководство на кандидата дисертации за придобиване на образователната и научна степен "доктор", брой въведени нови лекционни курсове, брой разработени нови упражнения за лекционни курсове, брой издадени учебници в чужбина, брой издадени учебници и/или учебни пособия в РБ, включително електронни учебници, ръководство на магистърски и/или бакалавърски програми и други сходни академични постижения в преподавателската дейност (т. 2). Приложението към чл. 1а, ал. 1 ППЗРАСРБ носи условното заглавие "Минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художественотворческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научна степен и за заемане на академичните длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" по научни области и/или професионални направления" и съдържа формулираните въз основа на тези нормативи показатели. То се състои от общо 20 таблици, групирани по две за съответните области и професионални направления - Област 1) "Педагогически науки", Област 2) "Хуманитарни науки", Област 3) "Социални, стопански и правни науки", Област 4. "Природни науки, математика и информатика", "Професионално направление" 4.4) "Науки за земята", Област 5) "Технически науки", Област 6) "Аграрни науки и ветеринарна медицина", Област 7) "Здравеопазване и спорт", Област 8) "Изкуства", Област 9. "Сигурност и отбрана". Таблица 1 от всяка подгрупа регулира минималните изисквани точки по групи показатели за различните научни степени и академични длъжности, а Таблица 2 – броя точки по показатели. След таблиците са изведени забележки, а там се намира и оспореният текст, чието съдържание е следното: "г) при заемане на академична длъжност "професор", без преди това кандидатът да е заемал академичната длъжност "доцент" (чл. 29, ал. 1, т. 2 ЗРАСРБ), към изискуемите минимални национални изисквания за академичната длъжност "професор" трябва да се прибавят и минималните национални изисквания за академичната длъжност "доцент", като образователната и научна степен "доктор" се включва само веднъж". Той принадлежи към точка 8 от забележките, носеща наименованието "Специфични изисквания при установяване на показателите за различните академични длъжности", и в този смисъл очевидно касае процеса по утвърдяване на показателите. Обратно на застъпената от жалбоподателката теза, правилото не въвежда самостоятелно условие към кандидатите за заемане на академичната длъжност "професор", а съставлява ориентир при формулиране на визираните в чл. 2б, ал. 2 ЗРАСРБ показатели. Този аргумент се потвърждава от факта, че правилникът прави разлика между условията, на които следва да отговаря лицето, за да заема съответната длъжност (Вж.: чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ППЗРАСРБ – по отношение на длъжността "професор", възпроизвеждащи чл. 29, ал. 1 и ал. 2 ЗРАСРБ) и минималните изисквания за длъжността, установени в Приложението в табличен вид чрез конкретни показатели. Негативният ефект, който обосновава жалбоподателката с твърдяното завишаване на изискванията досежно продължителността на практиката на съответното лице в хипотеза, когато не е заемал длъжността "доцент" към момента на кандидатстването, в сравнение с тези, приложими към случаите, когато е заемал тази длъжност, може да произтича от нормите на чл. 29, ал. 1 и ал. 2 ЗРАСРБ и чл. 60, ал. 1 и ал. 2 ППЗРАСРБ, където е определено колко време, в зависимост от това дали е заемана длъжността "доцент" или не, следва лицето да е било преподавател, включително хоноруван, или член на научноизследователски екип в същото или в друго висше училище или научна организация (б. "а"), респ. да е упражнявало художественотворческа дейност (б. "б") или да е било специалист от практиката и да има доказани постижения в своята област (б. "в"), но не и от насочения към фиксирането на съвсем други обстоятелства текст. Доколкото показателите, към които препраща атакуваната забележка, касаят преценка на факти като наличие на дисертационен труд за присъждане на образователно-квалификационна степен "доктор", хабилитационен труд, студии, статии и доклади, които не са сочени като неблагоприятни от жалбоподателката, и не въвеждат условията, описани в жалбата, следва недвусмислен извод, че хипотетичната незаконосъобразност на атакуваната част от подзаконовия нормативен акт не би се отразила в правната сфера на кандидат за заемане на длъжност "професор" по благоприятен начин, каквато последица би следвало да има съдебното решение, постановено в полза на оспорващия, в случай на наличие на правен интерес. По изложените съображения жалбоподателката в качеството си на лице, което е кандидатствало за академичната длъжност, няма пряк и личен правен интерес от инициираното оспорване. Без рефлексия върху крайния извод, но за прецизност на изложението и с оглед твърденията на ответника в настоящото производство настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да посочи, че жалбата не се явява недопустима с оглед произнасянето по адм. дело № 4920/2023 г. по описа на Върховния административен съд, петчленен състав. С решението по посоченото дело е отменено Приложение към чл. 1а, ал. 1 ППЗРАСРБ в частта Област 4 "Природни науки, математика и информатика", Професионално направление 4.4. "Науки за земята", а именно: 1). минималният изискван сбор точки в Професионално направление 4.4. Науки за Земята, Таблица 1 за академичните длъжности "доцент" и "професор" по група показатели "Г" – 200 точки; 2). минималният изискван сбор точки в Професионално направление 4.4. Науки за земята, Таблица 1, за академичната длъжност "професор" по група показатели "Е" – 150 точки; 3). въвеждане в Професионално направление 4.4. Науки за Земята, Таблица 2, група "В", позиция 4 на допълнителен критерий за не по- малко от 10 публикации в издания, реферирани и индексирани в световноизвестни бази данни с научна информация с цел приравняването им към монографичен труд, а не само на изискването за минимален брой от 100, т. в група показатели "В"; 4). Присъжданият брой точки в Професионално направление 4.4. Науки за Земята, Таблица 2, група "Г", позиция 5 за публикувана монография, която не е представена като основен хабилитационен труд – 30 точки; 5). присъжданият брой точки в Професионално направление 4.4. Науки за Земята, Таблица 2, група "Г", позиция 6 за публикувана книга на базата на защитен дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен "доктор" или за присъждане на научна степен "доктор на науките" - 30 точки; 6). стойностите в Професионално направление 4.4. Науки за Земята, Таблица 2, присъждани по наукометрични показатели от група "Д", позиции 10, 11 и 12, определени съответно на 5, т., 3, т. и 2, т. и 7). Тези части на приложението не съвпадат с инициираното оспорване, поради което нямат отношение към допустимостта му. По изложените съображения депозираната от А. Ватралова жалба против буква "г" от Забележка № 8 от Приложение към чл. 1а, ал. 1 ППЗРАЗРБ се явява недопустима на основание чл. 159, т. 4, във връзка с чл. 186, ал. 1, във връзка с чл. 196 АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство - прекратено. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на разноски е основателна и следва да бъде уважена, поради което и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, А. Ватралова следва да бъде осъдена да заплати на МС разноски в размер на 100,00 (сто) лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 159, т. 4, във връзка с чл. 186, ал. 1, във връзка с чл. 196 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение